СПОДЕЛЕНО

“Кръстопът”

“Любовта така често е точно пред нас, но ние не я виждаме
и не знаем по кой път да тръгнем.”

 

“Минало”

”И времето тече. А ти, правиш крачка, а после втора. По камъни стари, с вековен мъх заклеймени. Гората тихо ехти. Отиваш. Къде? Не, не знаеш. Просто вървиш. Далеч от минало старо, забравено вече. А времето все така тихо тече. Минало.”

 

“Есенна Елегия”

Крачиш.Бавно, през гората.Под нозете ти, тихо пошумват есенни листа.
Обгърнат от една незнайна, топла есенна феерия.
Тук са, и безкраят на времето и безмислената необяснимост на любовта.
Тук е, сякаш, целият твой свят.
Есенна елегия.

ДНЕВНИК НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО