ЯМАТА


Прочетете старата приказка “Цар Траян има магарешки уши” и преценете дали ЯМАТА не е вашето “кошче за душевни отпадъци”, където може да изхвърлите обидата, унижението и всички онези “дребни, малки като камилчета”, от които вашето душевно и физическо здраве наистина нямат нужда.

E-mail “кошче за душевни отпадъци” : iamata_@abv.bg

ЦАР ТРАЯН ИМА МАГАРЕШКИ УШИ

Цар Траян имал магарешки уши, от които много се срамувал и държал никой да не научи за срама му.
За да опази тайната си, отсичал главата на всеки, който ги зърнел. Всяка сутрин един бръснар се прощавал с живота си само защото цар Траян имал магарешки уши. И така – докато бръснарите в царството се свършили. Дошъл ред на последния – младо момче, единствен син на майка вдовица.
Страх – не страх, момчето избръснало царя и зачакало да му отсекат главата.
Царят обаче имал друг проблем: това бил последният бръснар в царството.
– Колко братя и сестри имаш? – опитал се цар Траян да намери основание да го пощади.
– Един син на майка съм – отвърнал момъкът.
– Е, тогава ще те оставя жив, но само ако споменеш на някого какво си видял…
Последният бръснар на царството се заклел и устата му останала заключена за магарешките уши на царя. Но с всеки ден линеел, отпадал и накрая признал на майка си, че трябва да пази нещо в тайна.
Майката го посъветвала:
– Иди в гората, изкопай дълбока яма, влез вътре и извикай три пъти това, което те мъчи. После затрупай ямата и злото ще остане в нея.
Отишъл синът в гората, изкопал дълбока яма, извикал три пъти в нея “Цар Траян има магарешки уши”, заровил ямата и още на другия ден се усетил здрав и весел както преди.
Минало време и над ямама пораснал бъз. Воловарчета отрязали пръчки и си направили свирки. Надули ги, а вместо песен, от тях излязъл човешки глас:
– Цар Траян има магарешки уши… Цар Траян има магарешки уши… Цар Траян има магарешки уши…
Скоро всички знаели тайната на царя, а той повикал момчето:
– Пощадих живота ти, защото си един син на майка. Но сега пощада няма да има!
– На никого нищо не съм казал, царю – паднало на колене бръснарчето и му разказало какво е направил.
Дълго седял и мислел царят и накрая въздъхнал:
– Това, дето ти е от Бога дадено, не може да се скрие от хората.
И престанал да крие магарешките си уши.

ДНЕВНИК НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО