ДУХОВНИТЕ ЗАКОНИ НА ЖИВОТА-пълен текст

ДУХОВНИТЕ ЗАКОНИ НА ЖИВОТА
Дийпак Чопра

“Ти си такъв, каквото е твоето силно вътрешно желание.
Каквото е твоето силно вътрешно желание, такава е и волята ти.
Каквато е волята ти, такива са делата ти.
Каквито са делата ти, такава е съдбата ти.”
Брихадараняка Упанишад, ІV,4.5.

Дийпак Чопра е лекар-ендокринолог, основател на център за борба с неизлечими болести, вкл. рак.
Изучава Аюрведа в родината на родителите си и интегрира древните познания със съвременните постижения на официалната медицина.
Той е един от най-големите духовни водачи на нашето време, един от “100-те най-известни мъже на 20-и век”.
Автор е на десетки книги, преведени на десетки езици. За труда си “Квантово лечение” е номиниран за Нобелова награда за алтернативна медицина.
Духовните закони на живота, които той представя, са седем:

· Закон за чистата потенциалност или единството
· Закон за даването
· Закон за кармата
· Закон за най-малкото усилие
· Закон за намерението и желанието
· Закон за необвързаността
· Закон за дхармата или целта на живота.

Седемте духовни закона на живота са мощни принципи, които правят живота ценен. Те ни дават възможност да постигнем самоконтрол и да се научим да материализираме всичко, към което се стремим: благоденствие, пари, успех, любов…
Съществува естествена последователност за прилагането на тези закони във всекидневието, която ни помога да не ги забравяме.
Законът за чистата потенциалност се практикува посредством мълчание, медитация, въздържание от преценки и единение с природата, но активира Закона за даването.
Принципът на Закона на даването е да даваме онова, към което се стремим. По този начин ние задействаме Закона за чистата потенциалност. Ако се стремим към благоденствие, трябва да даваме благосъстояние; ако се стремим към пари, да даваме пари; ако се стремим към любов, одобрение и внимание, да се научим да даваме любов, одобрение и внимание.
Съобразявайки действията си със Закона за даването, ние задействаме Закона за кармата. Изграждаме добра карма, а това прави всичко в живота лесно: за да изпълняваме своите желания, вече не е нужно да полагаме големи усилия, а това автоматически води до разбиране на Закона за най-малкото усилие.
Когато всичко става лесно и без усилие, ние спонтанно започваме да разбираме Закона за намерението и желанието. Изпълнението на желанията ни лесно и без усилия ни помага да прилагаме Закона за необвързаността.
Когато започнем да усвояваме тези шест закона, ние ще започнем да съсредоточаваме вниманието си върху истинската цел на живота си, а това ще ни доведе до Закона за дхармата. Прилагайки уникалните си таланти и задоволявайки потребностите на другите, ние ще започнем да създаваме всичко, което ни е необходимо винаги, когато ни е потребно. Ще бъдем радостни и безгрижни, а животът ни ще се превърне в проявление на безграничната любов.

1. ЗАКОН ЗА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ

Първоизточникът на цялата Вселена е чистото съзнание, чистата потенциалност, търсеща израз от непроявеното към проявеното.
Когато осъзнаем, че истинската ни същност е част от чистата потенциалност, ние се сливаме със силата, която създава всичко във Вселената.
Нашата духовна същност е чистото съзнание – полето на всички възможности и на безкрайната съзидателност.
То е безкрайно и неограничено; то е чиста радост, знание, безкрайно спокойствие, съвършено равновесие, непобедимост, простата и блаженство.
Това е нашата основна природа.
Законът за чистата потенциалност може да се нарече и Закон за единството, защото в основата на безкрайното многообразие на живота е единството на Всепроникващия Дух, част от който е всеки от нас.
Достъпът до полето на чистата потенциалност, част от която е всеки от нас, е заложен у нас по рождение.
Контактът може да бъде осъществен по наше желание чрез всекидневно упражняване на МЪЛЧАНИЕ, МЕДИТАЦИЯ и ВЪЗДЪРЖАНЕ ОТ ПРЕЦЕНКИ, а общуването с природата ни дарява безкрайна съзидателност, свобода и блаженство.
Да упражняваме мълчание, означава да отделяме известно време от деня си просто за да съществуваме.
Може да помълчим, за да осмислим, че съществуваме – час, минута или седмица.
Ние сме свикнали да говорим.
Сега трябва да се научим да слушаме.
Защото Вселената има какво да ни каже, но ние не сме се научили да я чуваме.
Първите опити да помълчим, за да осмислим кои сме всъщност и какво има да каже на всеки от нас Вселената, може да срещнат огромна съпротива от страна на старите ни навици.
Може да ни връхлети чувство за безпокойство и тревога.
Но ако проявим упоритост, постепенно покоят, който ще ни дари мълчанието, става абсолютен.
Друг начин да се задейства Законът за единството, или чистата потенциалност, е, като всеки ден се практикува медитация.
В Библията е писано: “Замълчи и знай, че аз съм Господ.”
Това може да бъде постигнато само чрез медитация.
Друг начин да се свържем с полето на чистата потенциалност, е като се въздържаме от преценки, като престанем да съдим себе си и околните.
Има една кратичка молитва: “Днес аз няма да съдя нищо, което става”, чрез която можем да си осигурим мисловен покой, така необходим, за да се свържем със собствената си същност.
Друг необходим компонент е общуването с интелекта на природата, което ни дава възможност да усетим хармоничното взаимодействие и въздействие на всички елементи и жизнени сили и което ни изпълва с чувство за единение с Живота като цяло.
Това е начинът да осъществим връзка с истинската си същност.
Тази наша истинска същност е отвъд Егото.
Тя е безстрашна, неуязвима за критика, не се бои от никакви предизвикателства.
Тази наша същност не стои по-долу от нищо и никого, но и не превъзхожда нищо и никого.
Тя е.
Австрийският мислител и писател Франц Кафка казва: “Не е нужно да излизаш от стаята. Остани да седиш до масата и се вслушай. Няма защо да се вслушваш, просто чакай. Не трябва дори да чакаш, само се научи да бъдеш тих, неподвижен и сам. Светът драговолно ще ти се предложи, за да свалиш маската му. Той няма друг избор.”
Да осъществим контакт с чистата потенциалност, означава да се срещнем със собствената си същност и да имаме на разположение цялата мъдрост на Вселената, целия й творчески потенциал.

Приложение на Закона за чистата потенциалност

Ще се възползвам от този закон, като обещая пред себе си, че:

1. Ще осъществявам връзка с полето на чистата потенциалност, като всеки ден отделям време, за да мълча и просто да съществувам. Поне два пъти дневно ще седя сам в тиха медитация.
2. Всеки ден ще отделям време да общувам с природата и тихо ще наблюдавам интелекта във всичко живо около себе си. Ще седя безмълвно и ще гледам залеза, ще слушам шума на океана или реката, или просто ще вдишвам аромата на цвете, за да се насладя на вечния пулс на Живота.
3. Ще се упражнявам да се въздържам от преценки. Ще започвам деня си с думите: “Днес няма да съдя нищо, което се случва”. И непрекъснато ще си напомням да не съдя нищо и никого: нито другите, нито себе си.

2. ЗАКОН ЗА ДАВАНЕТО

Вселената функционира посредством динамичен обмен. Даването и получаването са различните аспекти на енергийния й поток.
В своята готовност да дадем онова, към което се стремим, ние поддържаме непрекъсната циркулацията на вселенското изобилие на Живота.
Всички взаимоотношения се изграждат от даването и получаването. Даването поражда получаване; получаването поражда даване. Онова, което се издига, задължително пада; онова, което излиза, задължително се връща.
Всъщност, получаването и даването са едно и също нещо, защото получаването и даването са само различните аспекти на енергийния поток на Вселената. Ако прекъснем потока на което и да е било от двете – даването или получаването, ще влезем в противоречие с разума на природата.
Във всяко семе е скрито обещание за хиляди гори. Но за да се появят тези хиляди гори, семето не трябва да бъде скрито и заключено с девет катинара; то трябва да предаде своята информация на плодородната почва. Чрез даването невидимата енергия на семенцето се излива в материално проявление.
Колкото повече даваш, толкова повече получаваш, защото по този начин позволяваш на изобилието на Вселената да циркулира в живота ти.
Най-важно в акта на даването и получаването е намерението.
Когато даването е безусловно и от сърце, връщането е пропорционално на даването: енергията, с която е подплатено даването, се увеличава многократно.
Да се прилага Законът за даването, е много просто: ако искаш радост, дай радост на другите; ако искаш любов, научи се да даваш любов; ако искаш внимание и признателност, научи се да даваш внимание и признателност; ако искаш материално благополучие, помагай на другите да забогатяват.
Всъщност, най-лесният начин да получиш онова, което искаш, е да помогнеш на другите да получат това, което те искат.
Ако искаш да се радваш на всички добри неща в живота, научи се да даряваш всички с добрите неща на живота.
Дори мисълта за даването, мисълта за здравето и благополучието на другите или простичката молитва имат силата да въздействат.
Това е така, защото нашето тяло, сведено до своето основно състояние, е локализирано натрупване на енергия и информация. Ние сме натрупвания на мисъл в един мисловен свят. А мисълта има силата да преобразява.
Най-добрият начин да пуснеш в действие Закона на даването, е, като вземеш решение всеки път, когато влезеш в контакт с някого, да му дадеш нещо.
Най-мощните форми на даване са нематериални. Дарове като загриженост, внимание, привързаност, признателност и любов са измежду най-ценните, които можем да предложим.
Когато срещнеш някого, можеш безмълвно да го благословиш, като му пожелаеш здраве, щастие, радост и веселие. Този вид мълчаливо даване крие огромна сила.
Давай, където и да отидеш, когото и да срещнеш. Докато даваш, ще получаваш. Колкото повече даваш, толкова повече ще получаваш, а това ще ти даде възможност да даваш още повече.
Истинската ни природа се отличава с изобилие. Ние сме богати по природа, защото природата подкрепя всяка необходимост и всяко желание. Нищо не ни липсва, защото нашата природа всъщност е природата на чистата потенциалност и безкрайните възможности.
Полето на чистата потенциалност е съзнанието, което знае как да осъществи всяка потребност, включително потребността от здраве, радост, любов, веселие, мир, хармония и знание. Ако се стремиш към тези неща не само за себе си, но и за другите, всичко останало ще дойде спонтанно при теб.

Приложение на Закона за даването

Ще се възползвам от този закон, като си обещая, че:

1. Където и да отида, когото и да срещна, ще нося подарък. Подаръкът може да е комплимент, цвете или молитва. Днес ще давам по нещо на всеки, с когото вляза в контакт, и така ще стартирам циркулационния процес на здравето, радостта, богатството и изобилието в своя живот и в живота на другите.
2. Днес ще приема с благодарност всички дарове, които животът има да ми предложи. Ще приема даровете на природата: слънчевите лъчи и песента на птиците, пролетния дъжд или първия зимен сняг. Ще приема с открито сърце даровете от другите хора, независимо дали ще бъдат под формата на нещо материално, или ще бъдат комплимент или молитва.
3. Ще поема задължението да поддържам циркулацията на изобилието в своя живот, като давам и получавам най-ценните дарове: даровете на загрижеността, привързаността и любовта. Всеки път, когато срещна някого, мълчаливо ще му пожелавам здраве, щастие, радост и веселие.

3. ЗАКОН ЗА КАРМАТА
или ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО

“Карма е вечното утвърждаване на човешката свобода.
Нашите мисли, нашите думи и дела са нишките на мрежата,
която хвърляме около себе си.”
Свами Вивекананда

Когато избираме действия, които носят щастие и успех на другите, плодът на нашата карма е щастие и успех.
Карма е както действието, така и резултатът от това действие; тя е едновременно причина и следствие, защото всяко действие генерира енергийна сила, която се връща при нас в подобен вид. Каквото посеем, това ще пожънем. Кармата включва правенето на съзнателен избор.
Във всеки миг от живота си ние правим избор. Родени сме със свободна воля и правото на собствен избор. Ние сме свързани генетично с полето на чистата потенциалност, с полето на всички възможности, където имаме достъп до неограничен брой решения. Някои от решенията вземаме съзнателно, други – не. Най-добрият начин да разберем и използваме максимално Закона за кармата, е като възприемаме съзнателно избора, който правим във всеки миг от живота си; като започнем да живеем съзнателно.
Независимо че имаме неограничени възможности за избор, повечето от нас са се превърнали в куп условни рефлекси, които се задействат от хората и обстоятелствата в посока на предсказуеми поведенчески реакции. Нещо като кучето на Павлов: звънне камбанката и кучето започва да отделя стомашен сок, защото чрез многобройни повторение е създало условен рефлекс, че след звъненето ще има храна. Много от нас са забравили, че имат право на свободен избор, но въпреки това правят своя избор, макар и несъзнателно. Кучето на Павлов може да бъде много полезно, като мотивира тези хора да започнат да се самонаблюдават и да преминат в зоната на съзнателния избор.
Вселената притежава един много елементарен механизъм, с който ни помага винаги да правим правилния избор и да вземаме най-добрите решения. Това е механизмът “комфорт-дискомфорт”, който обикновено се усеща в областта на слънчевия сплит или сърцето. Когато вече знаем какъв е механизмът, трябва само да попитаме сърцето си дали постъпваме правилно и да почакаме, докато чуем отговора. Отговорът е във вид на усещане. Може да е едва доловимо, но е там.
Сърцето винаги знае верния отговор. Защото то е интуитивно; защото е холистично – неделима част от Вселената; защото е контекстуално; защото е релационно. То няма ориентация “победа-загуба”. То прониква в полето на чистата потенциалност, на чистото знание и безкрайните възможности и ни донася оттам решение, много по-точно и правилно, отколкото прословутото ни рационално мислене.
За да се възползваш максимално от Закона за кармата, трябва да осъзнаеш, че бъдещето ти се формира от избора, който правиш във всеки миг от живота си.
Как стоят нещата с предишната карма и какво е влиянието й върху нас сега?
Има три неща, които можеш да направиш:

1. Да платиш кармичните си дългове. Повечето хора правят точно това, макар и несъзнателно. Понякога това е свързано с огромни страдания, но според Закона за кармата на света няма дълг, който остава неплатен.
2. Да видоизмениш или преобразуваш своята карма в по-привлекателно преживяване: докато изплащаш кармичните си дългове, си задаваш въпросите: “Какво мога да науча от това, което се случва с мен?” “Защо става така и какво е посланието, което ми изпраща Вселената?” “Как да направя опита си полезен за другите?” Задаването на такива въпроси и извличането на максимална поука от случващото се ти позволява да видоизмениш кармата в ново проявление.
3. Да излезеш извън обсега на кармата, да станеш независим от нея. Това се прави чрез непрекъснат контакт с Единното Цяло, от което сме органична част. За да се осъществи този контакт, трябва да изградиш своя канал, своята пролука към Цялото. Постига се с медитация. При всяко влизане в Единното Цяло постепенно ти изпираш своята карма или излизаш от нейния обсег, напускаш я. Става чрез постоянно поддържане на връзка с Единното Цяло.

Приложение на Закона за кармата

Ще се възползвам от този закон, като си обещая, че:

1. Днес ще наблюдавам всеки избор, който правя. И чрез самото наблюдение ще въвеждам своя избор в активното си съзнание. Ще помня, че най-добрият начин да се подготвя за който и да е момент от бъдещето, е да съм в будно съзнание днес.
2. Винаги, когато правя избор, ще си задавам два въпроса: “Какви ще са последствията от избора, който правя?” и “Ще донесе ли този избор удовлетворение и щастие на мен и на онези, които засяга?”
3. После ще помоля сърцето си за напътствие и ще се ръководя от неговите сигнали за комфорт и дискомфорт. Ако изборът създава чувство за комфорт, ще се насоча безрезервно към него. Ако създава чувство за дискомфорт, ще спра и ще отправя вътрешния си взор към последствията от действията си. Напътствието на сърцето ще ми помогне да направя спонтанно правилния избор за себе си и за хората около себе си.

4. ЗАКОН ЗА НАЙ-МАЛКОТО УСИЛИЕ

“Цялостното същество знае, без да отива;
вижда, без да гледа;
постига, без да прави.”
Лао Дзъ

Разумът на природата функционира без всякакво усилие, с безгрижие, хармония и любов.
Това е принципът на най-малкото действие, на несъпротивлението.
Тревата не се мъчи да расте; тя просто расте.
Рибите не се мъчат да плуват; те просто плуват.
Единствено човекът се мъчи да живее.
Най-малко усилия се изразходват, когато действията ни са мотивирани от любов, тъй като природата се крепи на енергията на любовта.
Когато се стремим към власт и контрол над другите, ние пилеем енергия. Когато се стремим към лична облага, ние пречим на разума на природата да се прояви.
И обратно: когато действията ни са мотивирани от любов, енергията ни се непрекъснато се умножава.
Законът за най-малкото усилие има три компонента, с които бихме могли да задействаме принципа “Прави по-малко, постигай повече.”

1. Приемане. Това означава да приемем момента точно такъв, какъвто е. Обратното означава да се съпротивляваме на цялата Вселена.
2. Отговорност. Това означава да не обвиняваш нищо и никого за своето положение, включително и себе си. Всяка ситуация може да донесе полза и да се преобрази в нещо по-приятно. Всяка ситуация, в която попадаме; всеки човек, когото срещаме, са наши учители. Чрез тях ние се изграждаме, вървим по пътя на собственото си усъвършенстване.
3. Непротивене. Не е нужно да убеждаваме никого в собствената си правота, а това означава, че не е нужно да се противим нито на ситуацията, нито на чуждите мнения. Ако се вгледаме около себе си, че видим, че хората прахосват 99 % от енергията, за да отстояват позициите си. Каква загуба.

Когато заемеш отбранителна позиция, когато обвиняваш другите, когато не приемаш момента, когато не се примиряваш с него, животът ти среща огромна съпротива.
Защото ти се съпротивляваш на цялата Вселена.
Винаги, когато срещнеш съпротивление, дай си сметка, че насилвайки ситуацията, съпротивлението само ще се увеличава.
Откажи се да защищаваш своите становища.
Престани да се бориш и да се съпротивляваш.
И ще изживееш в пълна мяра настоящия миг.
Защото “Миналото е история, бъдещето е мистерия, а настоящият момент е дар.”
Това означава да живееш Тук и Сега.
Научиш ли се да живееш Тук и Сега, ще отхвърлиш бремето на противенето, възмущението и уязвимостта.
И едва тогава ще познаеш щастието, безгрижността и свободата.
И тогава ще чуеш гласа на сърцето си, което ще ти каже, че всичко, което искаш, е напълно достъпно за теб.
Защото желанията ти идват от нивото на щастието, не от нивото на тревогата и страха.
Не е нужно да даваш обяснения; заяви своето намерение пред себе си и ще познаеш свободата.
Следвай пътя на непротивенето.
Това е пътят, по който природният разум се разгръща спонтанно, без съпротивление и усилие.
Когато постигнеш равновесие между приемане, отговорност и непротивене, животът ти ще потече без всякакво усилие.

Приложение на Закона за най-малкото усилие

Ще се възползвам от този закон, като си обещая, че:

1. Ще упражнявам приемане. Днес ще приемам хората, ситуациите, обстоятелствата и събитията такива, каквито са. Ще помня, че този момент е такъв, какъвто трябва да бъде, защото целият свят е такъв, какъвто трябва да бъде. Няма да се боря срещу цялата Вселена, борейки се срещу този момент. Моето приемане е пълно. Приемам нещата такива, каквито са в този момент, а не такива, каквито аз желая да бъдат.
2. Приемайки нещата такива, каквито са, ще поема отговорността за своето положение и за всички онези събития, в които виждам проблем. Зная, че да поема отговорност означава да не обвинявам никого и нищо за своето положение, включително и самия себе си. Също така зная, че всеки проблем представлява скрита възможност и аз мога да взема този момент и да го преобразя в нещо по-полезно.
3. Днес моето съзнание ще остане настроено на непротивене. Ще отхвърля необходимостта да защищавам своето становище. Няма да изпитвам потребност да убеждавам другите, че трябва да приемат моята гледна точка. Ще остана открит за всички мнения и няма да се придържам настойчиво към никое от тях.

5. ЗАКОН ЗА НАМЕРЕНИЕТО И ЖЕЛАНИЕТО

Този закон се основава на факта, че енергията и информацията съществуват навсякъде в природата.
Всъщност, на квантово ниво няма нищо друго освен енергия и информация.
Квантовото поле е другото название на Полето на чистото съзнание или на чистата потенциалност.
Това поле се ВЛИЯЕ от намеренията и желанията.
Ако в Полето на чистото съзнание внесеш и най-слабият импулс на намерение, това ще бъде последвано от спонтанно сътворяване на желанието ти.
Но преди това трябва да си практикувал мълчание.
Мълчанието е първото изискване, за да покажеш своите желания, защото връзката с Полето на чистата потенциалност (Полето на чистото съзнание, Квантовото поле) може да се осъществи единствено в покой.
Представи си, че хвърлиш камъче в спокойно езеро.
Ще видиш как повърхността се набраздява.
След време, когато вълните изчезнат, можеш да хвърлиш още едно камъче.
Точно това правиш, когато навлизаш в Полето на чистата тишина и внасяш своето намерение.
В тази тишина дори най-слабото намерение ще развълнува пространството на съзнание в неговата най-първична основа, там където всичко се свързва с всичко.
Но ако собственото ти съзнание не е в състояние на покой, ако мислите ти са бушуващ океан, и най-големият небостъргач да хвърлиш в Полето на чистото съзнание, то няма да го забележи.
В Библията се среща изразът: “Замълчи и знай, че аз съм Господ.”
Това може да бъде постигнато само чрез медитация.
За да се възползваш от Закона за намерението и желанието, трябва да знаеш следното:

1. Многократно трябва да си установявал съзнателен контакт с Полето на чистото съзнание и да си проправил своя “коридор” (канал) до него. Постига се с упорита медитация, която ще ти позволи да се съсредоточиш в тихото пространство между мислите и да навлезеш в тишината – онова ниво на съществуване, което всъщност е нашето основно състояние.
2. Само в това състояние на тишина, което е нашето основно състояние на съществуване, можеш да освободиш намеренията и желанията си.
3. Трябва да останеш в състояние на самоориентиране. Това означава да не се наблюдаваш през очите на света; да се изключиш от мненията и критиките на другите; да останеш в постоянна (или поне преимуществена) връзка с Полето на чистото съзнание. Това състояние на самоориентиране се поддържа по-лесно, ако запазиш намеренията и желанията си единствено за себе си, т.е. ако не ги споделяш с друг, който няма твоята ориентация и желания.
4. Трябва да си готов да се откажеш от обвързаността си с резулататите и последствията. Това означава да живееш с мъдростта на съмнението. Мъдростта на съмнението е състояние на живот, в който се радваш на всеки миг, макар да не знаеш какво ще стане.
5. И задължително трябва да се откажеш да контролираш нещата. Остави Вселената да се занимава с подробностите. Твоите освободени намерения и желания имат безкрайна организираща сила. Довери се на тази сила и тя ще подреди всички детайли вместо теб.
6. Помни, че истинската ти природа е духовна. Където и да отидеш, носи съзнанието за своя дух. Освобождавай внимателно намеренията и желанията си и Вселената ще свърши останалото.

Приложение на Закона за намерението и желанието

За да се възползвам от този закон, си обещавам, че:

1. Ще направя списък на всичките си желания. Ще нося този списък със себе си, където и да отида. Ще поглеждам този списък, преди да се отпусна в мълчание и медитация. Ще го поглеждам, преди да заспя вечер. Ще го поглеждам, щом се събудя сутрин.
2. Ще освободя този списък и ще го предам в утробата на сътворението, вярвайки, че ако нещата не вървят както на мен ми се иска, за това си има причина и космическият план ми е отредил роля, много по-значима от тази, която съм си представял.
3. Ще си напомням да практикувам възприемане на настоящия момент във всичките си действия. Няма да позволявам спънките да ангажират и разсейват вниманието ми в настоящия момент. Ще приемам настоящето такова, каквото е, и ще материализирам бъдещето чрез най-дълбоките, най-съкровените си намерения и желания.

6. ЗАКОН ЗА НЕОБВЪРЗАНОСТТА

В необвързаността се крие мъдростта на неустановеността.
В мъдростта на неустановеността се крие освободеността от нашето минало, от известното, което е затвор на старите обусловености.
В своята готовност да навлезем в неизвестното, в Полето на всички възможности, ние се предаваме на Съзидателния разум.
За да постигнем каквото и да е във физическия свят – от здраве до богатство, ние трябва да се откажем от своята обвързаност с него. Това не означава да се откажем от намерението за реализиране на своето желание. Това означава само да се откажем от обвързаността с резултата.
Обвързаността се основава на страх и съмнение. Нуждата от сигурност, която непрекъснато изпитваме, произтича от непознаване на истинската ни природа.
Източникът на всичко в материалния свят е Духът; той е съзнанието, което знае как да се изпълни всяка необходимост. Истинското съзнание за нещата е способността да получаваш всичко, каквото поискаш; винаги, когато го поискаш; и с най-малкото усилие. За да придобиеш тази способност, трябва да усвоиш мъдростта на съмнението. В съмнението се крие свободата да създаваш всичко, каквото пожелаеш.
В момента, когато се откажем от обвързаността с резултата, ние ще получим желаното. Всичко, каквото поискаме, може да бъде постигнато с необвързаност, защото необвързаността се основава на безусловната вяра в силата на нашата истинска същност.
Хората непрекъснато се стремят към сигурност, но стремежът към сигурност е твърде ефимерен. Всяка обвързаност (с пари, вещи и пр.) е признак за несигурност. Този, който се стреми към сигурност, я преследва цял живот и никога не я постига.
Обвързаността винаги е с нещо материално и затова хората се чувстват несигурни. А това означава, че търсенето на сигурност и увереност всъщност е обвързаност с известното. Известно на всички ни обаче е само едно: нашето минало. Т.е. всяка обвързаност е обвързаност със собственото ни минало, със старите ни представи. Там няма еволюция, няма движение. А когато няма еволюция и движение, има застой, ентропия, безпорядък и разложение.
Съмнението, напротив, е плодородната почва за чистата съзидателност и свобода. Съмнение означава да навлизаме в неизвестното във всеки миг от своето съществуване. Неизвестното е всъщност Полето на всички възможности. То е вечно свежо, вечно открито за сътворяване на нови проявления в материалната сфера – здраве, богатство, любов. Без съмнението и неизвестността животът е само безинтересно повторение на изтъркани спомени. Превръщаме се в жертва на собственото си минало и мъчителят ни днес е наследеното от вчера собствено аз.
Когато се откажеш от своята обвързаност с известното, ти прекрачваш в неизвестното и навлизаш в Полето на всички възможности. В добавка ще получиш и мъдростта на съмнението. А това означава да познаеш радостта от живота.
Когато разбереш Закона за необвързаността, не се чувстваш длъжен да налагаш решения. Когато налагаш решенията си, ти създаваш нови проблеми. Когато насочиш вниманието си към съмнението, решението само се появява от хаоса и бъркотията.
Това състояние на будно внимание (нашата готовност в настоящето, в Полето на съмнението) се обединява с нашата цел и с нашето намерение и ни позволява да се възползваме от благоприятните възможности. Благоприятни възможности се съдържат във всеки проблем; от всеки проблем може да се извлече полза.
Когато държиш будно вниманието си, когато усвоиш мъдростта на съмнението, когато твоята готовност срещне благоприятна възможност, решението на всеки проблем се появява спонтанно. Получава се това, което наричаме късмет.
Късметът не е нищо друго, освен обединяване на готовността с благоприятната възможност. А това означава, че всеки от нас може да разполага с толкова късмет, колкото му е необходим.

Приложение на Закона за необвързаността

Ще се възползвам от този закон, като си обещая, че:

1. Днес ще се посветя на необвързаност. Ще позволя на себе си и на хората край мен свободата да бъдем такива, каквито сме. Няма да налагам неотстъпчиво своята представа за това, какви трябва да бъдат нещата. Няма да налагам решения на проблемите и с това да създавам нови проблеми. Ще участвам във всичко, без да се обвързвам с резултата.
2. Ще включа съмнението като най-важна съставна част от своите преживявания. Благодарение на моята готовност да приемам съмнението, решенията ще възникват спонтанно от проблема, от объркването, от хаоса. Колкото по-съмнителни изглеждат нещата, толкова по-сигурен ще се чувствам, защото съмнението е моят път към свободата. Чрез мъдростта на съмнението ще постигна своята сигурност.
3. Ще вляза в полето на всички възможности и ще очаквам онова, което би могло да ми се случи, ако остана открит за безкрайността от избори. В полето на всички възможности ще преживея всички радости, приключения, вълшебства и загадки на живота.

7. ЗАКОН ЗА ДХАРМАТА ИЛИ ЗА ЦЕЛТА НА ЖИВОТА

На санскрит “дхарма” означава цел на живота.
Законът за дхармата гласи, че всички сме приели проявление във физическа форма, за да изпълним дадена цел.
Полето на чистата потенциалност, на Чистия разум е Бог в своята същност и божественото приема човешка форма, за да изпълни дадена цел.
Всеки човек има цел на живота.
Всеки човек има уникална дарба и особен талант, който да подари на другите.
Когато съчетаем своята уникална дарба със служене на хората, ние сме намерили своята цел на живота.
Законът за дхармата съдържа три компонента:

1. Всички сме дошли на този свят, за да открием истинската си същност; да проумеем, че истинската ни същност е духовна; че сме духовни същества, приели проявление във физическа форма. Ние не сме човешки същества, които понякога имат духовни преживявания; ние сме духовни същества, които понякога имат човешки преживявания. Тук сме, за да открием сами своята духовна същност; да проумеем, че носим в себе си Бог, който трябва да прояви своята божественост чрез нас.
2. Тук сме, за да проявим своите уникални таланти. Няма друг човек, който като мен или като теб притежава своята уникална дарба или може да я проявява точно по този начин. Това значи, че в едно нещо аз, ти, всеки от нас, е по-добър от всички други на тази планета. Проявяването на този уникален талант ни води до усещането за вечност.
3. Тук сме, за да служим на човечеството. Когато съчетаем уникалните си таланти със служенето на човечеството, ние се възползваме в максимална степен от Закона за дхармата.

Ако искаш да се възползваш максимално от Закона за дхармата, трябва да си обещаеш няколко неща:

1. Аз ще търся по света своята по-висша същност, която е над егото ми, като практикувам духовност.
2. Аз ще се стремя да открия своите уникални таланти, защото само те ще ми дадат усещането за вечност и блаженство.
3. Ще открия как най-добре ми приляга да служа на човечеството. Ще използвам уникалните си таланти, за да задоволявам техните потребности.

Ако откриеш своите уникални таланти и ги поставиш в услуга на човечеството, ти ще откриеш своята божественост.

Приложение на Закона за дхармата

За да се възползвам от този закон, аз си обещавам, че:

1. Днес ще отглеждам с любов Бога, скрит дълбоко в душата ми. Ще се отнасям с внимание към Духа вътре в себе си, който дава живот както на тялото, така и на душата ми. Ще се пробудя за дълбоката тишина в сърцето си. Насред обвързания с времето живот ще нося съзнанието за безвременно, вечно съществуване.
2. Ще направя списък на уникалните си таланти. След това ще запиша всички неща, които обичам да върша, проявявайки уникалните си таланти. Когато проявявам уникалните си таланти и ги използвам в услуга на човечеството, аз губя представа за времето и създавам изобилие в своя живот, както и в живота на другите.
3. Всеки ден ще се питам: “Как да служа?” и “Как да помагам?” Отговорите на тези въпроси ще ми позволят да помагам и да служа с любов на хората.

И ОЩЕ ЗА
ДУХОВНИТЕ ЗАКОНИ НА ЖИВОТА

“Искам да зная Божествените мисли.
Останалото са подробности.”
Алберт Айнщайн

Духът на Вселената ръководи с елегантна прецизност и безпогрешна интелигентност всичко, което се случва в милиарди галактики.
Неговият разум е безпределен и върховен.
Той пронизва всяка фибра на битието: от най-дребното до най-голямото, от атома до Космоса.
Всеки жив организъм е проява на този Разум.
А той действа чрез Седемте закона.
Ако погледнем коя да е клетка на човешкото тяло, ще открием в нея проявата на тези Седем закона.
Независимо дали е стомашна, сърдечна или мозъчна, тази клетка дължи раждането си на Закона на чистата потенциалност.
ДНК е идеалният пример за чиста потенциалност; всъщност, ДНК е материалната проява на чистата потенциалност.
ДНК присъства във всяка клетка и във всяка клетка се проявява по различен начин, изпълнявайки точно нейните уникални изисквания.
Всяка клетка се подчинява на ЗАКОНА ЗА ДАВАНЕТО.
Тя е жива и здрава, когато е в състояние на равновесие.
Състоянието на равновесие е състояние на осъществяване и хармония и се поддържа чрез постоянно даване и получаване.
Всяка клетка дава на всяка друга клетка и в замяна бива подхранвана от всяка друга клетка.
Тя е в състояние на динамично преливане, което никога не секва.
Фактически преливането е самата същност на живота й.
Само чрез поддържане потока на даването клетката има възможност да получава и по този начин да продължава своето бликащо от енергия съществуване.
Клетката стриктно спазва и ЗАКОНА ЗА КАРМАТА, защото в нейния разум е вградена най-подходящата и прецизно правилна реакция на всяка ситуация такава, каквато е.
Клетката използва безупречно и ЗАКОНА ЗА НАЙ-МАЛКОТО УСИЛИЕ: тя върши своята работа тихо и ефикасно в състояние на спокойна бдителност.
Чрез ЗАКОНА ЗА НАМЕРЕНИЕТО И ЖЕЛАНИЕТО всяко намерение на всяка клетка впряга в своя полза безкрайната организираща сила на природния разум.
Дори такова просто намерение като усвояването на захарната молекула незабавно стартира цяла симфония от събития в организма, където в точно определен момент трябва да бъдат секретирани точно определено количество хормони, които да превърнат тази захарна молекула в чиста градивна енергия.
Разбира се, всяка клетка изпълнява и ЗАКОНА ЗА НЕОБВЪРЗАНОСТТА.
Тя не е обвързана с резултата от своето намерение.
Не се стъписва и не се колебае, защото нейното поведение е функция от съсредоточено в живота съзнание за настоящия момент.
Всяка клетка следва ЗАКОНА ЗА ДХАРМАТА.
Тя изпитва необходимост да открие своя първоизточник, Бога.
Тя изпитва необходимост да служи на всички други клетки на организма и да проявява уникалните си таланти.
Сърдечните клетки, стомашните клетки, клетките на имунната система – всички водят началото си от Бога, от Полето на чистата потенциалност, от Полето на чистото съзнание.
И понеже са пряко свързани с този космически компютър, те проявяват своите уникални заложби с уникална лекота и чувство за вечност.
Защото само така могат да запазят своето здраве и здравето на целия организъм.
Вътрешният диалог на всяка клетка в човешкия организъм е: “Как мога да помогна?”
Сърдечните клетки се стремят да помагат на клетките от имунната система.
Клетките от имунната система се стремят да помагат на клетките на стомаха и белите дробове.
Мозъчните клетки следят всички останали клетки и им помагат.
Всяка клетка в човешкото тяло има само една функция: да помага на всяка друга клетка.
В клетките на собствения си организъм ние наблюдаваме най-невероятното и ефикасно изпълнение на Седемте духовни закона на Живота.
Такъв е гениалният Разум на природата.
Такива са Божиите помисли.
Останалото са подробности.

ДУХОВНИТЕ ЗАКОНИ НА ЖИВОТА