САМОУВАЖЕНИЕТО

9. САМОУВАЖЕНИЕТО

“Важното е какво мислиш за себе си. В живота трябва да намериш онова, което ти приляга, и после да престанеш да се преструваш.” (Куентин Крист, английски писател)
По преценка на психолозите по-малко от 20 % от хората притежават “вътрешен център на контрола” – онзи вид самообладание, което ни ръководи от позиция на собствените ни стандарти, а не от представите за това, какво могат да си помислят околните. Този център е съществена част от личността на оцеляващия. Както казва Елида Евънс (ученичка на Юнг): “Развитието на индивидуалността пази живота и здравето. То освобождава човека от властта на колектива.” Най-вероятно затова в селските или откъснатите райони процентът на оцеляващите е по-висок: по принцип там живеят независими и самоуверени хора.
Превръщайки се в самия себе си, ти даваш свобода на творческото си начало. Освободен от конвенционалното и страха от чуждото мнение, умът откликва с нови решения, нови цели, със съзнанието, че красотата и покоят идват отвътре. Тогава придобиваш (или си възвръщаш) способността да рискуваш и да експериментираш със собствения си живот.
Хората с напълно развита индивидуалност често сменят работата си, отказват се от професията, която ги отегчава, но им носи сигурност. Те работят в полза на другите и търсят как да дадат нещо на света, вместо само да вземат от него.
Няма съмнение, че удовлетвореността от работата е важна за здравето. Както изтъква Ханс Селие, най-големият световен авторитет по въпросите на стреса: “Ако се занимаваш с онова, което ти харесва, ти всъщност никога не работиш. Работата ти е игра.” Повечето от нас обаче приемат твърде на сериозно самоналожените си ограничения.
Учили са ни, че самолюбието и любовта към другите са несъвместими, че не можем едновременно да задоволяваме собствените си нужди и да даваме от себе си. Истината е, че най-съкровената ни необходимост е да обичаме и да бъдем в покой. Ако обичаме и живеем в покой, нашата мотивация е духовна и безкористна, а не егоистична. Ако заживеем със съзнанието, че някой ден ще умрем, може би ще изберем да дадем нещо на света. Ще започнем да уважаваме повече себе си и това ще ни помогне да осъществим неща, които ще подобрят качеството на живота ни. Ще открием, че се стремим да постигнем парадоксална цел: да направим така, че да е добре и за нас, и за другите.
Хората, които не изпитват удовлетворение от работата си, възприемат ролята на жертви. Няма какво да им помогне, ако не си помогне сам. Тед имаше два мозъчни тумора. Сега казва: “Бях нещастен кучи син. Слагах мокети и казвах на хората, че искам единствено парите им. Сега работя като доброволец в болницата, не получавам пари, но обичам работата си.”
Най-голямата заблуда, която трябва да превъзмогнем, е представата, че работата ни е единствената смислена цел в живота; а за някои жени – децата. Това е област, в която медитацията и визуализацията могат да бъдат от голяма полза. Човек временно се откъсва от напрежението и неудовлетворението и може да си представи по-приятно бъдеще. Представата насочва духовната енергия към осъществяването на очаквания резултат и започвайки да се ръководим от новото си съзнание, ние създаваме нови възможности както съзнателно, така и подсъзнателно.
Чрез мислите и постъпките си ние подготвяме собственото си бъдеще. Ако записвате мислите си в дневник, след време ще имате доказателство как сте подготвили сами своето бъдеще. Юнг казва: “Подсъзнателно ние предварително подготвяме бъдещето си и затова ясновидците са в състояние да го предвидят.”
Харолд бе убеден от лекаря си, че ще умре до 3 месеца. Върнал се в къщи и помолил жена си да отмени часовете му при зъболекаря. Тя отвърнала:
– Няма да ти позволя 3 месеца да седиш на дивана и да умираш!
Харолд дойде при нас от Монтана. Казах му:
– Човек, който идва тук чак от Монтана, няма да умре след 3 месеца. Ти си различен. Ти си борец.
18 месеца по-късно Харолд е жив. Лекарят му възкликнал:
– Божичко, голям късметлия си!
А Харолд отвърнал:
– Не е късмет, а упорита работа.
Промяната се дължала на думите “Ти си различен”, които накараха Харолд да се почувства личност, а не част от статистиката. Опитвам се да накарам хората да осъзнаят, че важен е стремежът към целта. Настъпващите промени и желанието да се извисим се отразяват благотворно върху тялото. Процесът е същевременно и собственият си продукт. Ницше пише: “Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.” Крайната цел е просто да живеем заради себе си, по самоотвержен начин.
Процесът на преструктуриране на живота ни, превръщането ни в автентични личности, означава да престанем да мислим за себе си като за вещи – съвкупност от навици, професии, роли. Така сме роби на представата и в известен смисъл – вече мъртви. Вместо това трябва да се приемем като динамичен, непрекъснато променящ се процес. Това се постига благодарение на съзнанието, че сме съвършено несъвършени. Всички сме ограничени от неизбежната си смърт и от факта, че определени решения могат да ускорят разрушителните процеси. Но ние не знаем кога точно ще умрем, и в рамките на тази неизвестност ние разполагаме с почти неограничени възможности.
Помнете: хората, които винаги са усмихнати, които никога не споделят тревогите си, които винаги пренебрегват собствените си нужди, са най-уязвими за болестта. Често основният проблем при такива хора е да се научат да отказват, без да се чувстват виновни. А това значи само едно: да се научат да отстояват себе си, да уважават собствената си индивидуалност.
Не играйте роли. Живейте истински.Открийте своя живот и го изживейте. Сложете край на преструвките. Моля ви да запомните: информацията не променя никого. Вдъхновението го прави. Намерете причина да живеете. Оставете я да ви вдъхнови и преживейте откровението и преображението. Зная само един факт, който може да ви помогне да се промените: ние сме смъртни и някой ден ще умрем. Затова не се опитвайте да избегнете смъртта; стремете се да обогатите качеството на живота си и тогава ще останете учудени от неговата продължителност. Примирете се, че ще умрете и решете как да прекарате отреденото ви време. Тогава няма да ви се наложи в Рая да посещавате психотерапевт, за да превъзмогнете горчивината и негодуванието от факта, че сте умрели въпреки всичките си старания. Поучете се от мъдростта на другите и се радвайте на своите преживявания.

ЛЮБОВ, МЕДИЦИНА, ЧУДЕСА