ЧОВЕШКОТО В ЧОВЕКА … Проф. д-р Иван Черноземски

11. ЧОВЕШКОТО В ЧОВЕКА …
Проф. д-р Иван Черноземски

Започнах да чета книгата на д-р Бърни Сийгъл “Любов, медицина, чудеса”, защото ме помолиха да изкажа мнението си за нея като лекар-онколог. Нямах никакви предварителни нагласи както за автора, така и за произведението. Всичко, което преживях, беше от прочетеното. Без да си давам ясна сметка за това, още от първите страници личността ми като читател сякаш се раздели на две – тази на лекаря, при това не задължително онколог, и на човек, който е боледувал и е бил в контакт с други болни. Тези две същества ту се раздалечаваха, ту се приближаваха, но общото беше, че с всяка нова страница и глава те се сблъскваха с истински космос от факти, мисли и поведение, които ги провокираха, впечатляваха, а не рядко и поразяваха. Основното послание на книгата бяха отговорите на няколко въпроса: може ли духовното в човека да го предпази, а сетне – и изцери, ако тялото бъде поразено от тежко заболяване? И ако това става, какви са механизмите и пътищата? А къде е медицината в този свят на истински чудеса? И поне някои от тези чудеса наистина ли са добре проверени факти?
Времето, в което живеем, а дори и днешният ни ден, не помага много и на двете ми същности да се почувстват достатъчно подготвени за диалог по тези въпроси. Идеологическият догматизъм свиваше твърде много блендата, през която се разкрива многообразието на света, а в медицинското образование прогресът беше маркиран най-вече с прилагане на все по-съвършени техники. Най-същественото в човека – неговата душевност, интелект и преживявания, стояха избутани някъде в периферията от механично прилаганите процедури, алгоритми, протоколи, които сами по себе си (но не сами за себе си) са абсолютно необходими и ще продължат да се развиват и прилагат и в бъдеще. Не ми се иска да се докосвам и до темата на скептицизма на българина, защото се надявам, че при други условия вероятно той няма да остане все същият. В резултат на всичко това в нашето общество продължава да не се познава и използва невероятната мощ на човешкото в човека, далеч сме от фактите и резултатите, по които се достига по вече отъпканите пътеки на тази същност. Авторът на книгата упражнява една от най-земните и работещи професии – той е хирург. Професионалният му опит го е сблъсквал с едно от заболявания – рака, чийто ход и изход се разглеждат като най-малко зависими от характера, волята, изживяванията и общуването на заболелия с околните, дори от отношенията му болен/лекар. И точно при тези хора се описват неща и се реализират подходи, които нерядко просто смайват. Ала внимателният прочит показва, че това не става за сметка на отричане на създадени от науката и проверени в практиката методи на лечение – хирургичния, лъчевия, лекарствения. Нито пък се търсят обвити в мистицизъм обяснения и тълкувания, нито се подмятат двусмислени и мъгляви послания за действие. И това може би е най-характерното, а и най-ценностното в книгата – намерило израз и в нейното заглавие – необикновените неща, дори чудеса могат да станат и по трудния житейски път на човека като биологично същество, ако умно и рационално се използва силата, която дава другата му същност – тази на духовно и социално същество.
Всичко останало читателят ще намери в книгата: ясния и увлекателен разказ, стотиците примери на лица и събития, списък на научна литература (от над 100 заглавия!), техническо описание на методи като този на релаксацията, примери за тълкувания на рисунки, създадени от болни, чудесен превод. Но онова, което доминира над всичко, е едно неподправено и дълбоко искрено човеколюбие. То прониква навсякъде и се извисява до пример, над който много си струва да се замисли всеки от нас. А всички ние ще продължаваме да губим и търсим около нас ненужното страдание, ако не започнем много по-смело и широко да прилагаме системно и с научни методи практическите подходи и схеми, основани именно на това човеколюбие, на изкуството да мобилизираме най-пълно и полезно човешкото в човека.

ЛЮБОВ, МЕДИЦИНА, ЧУДЕСА