ВЪРХОВНИЯТ ЗАКОН

ВЪРХОВНИЯТ ЗАКОН

 ЗАКОНЪТ ЗА БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ

“… И най-важна от всичко е любовта.”
Апостол Павел

На всички ни е дадено да живеем по веднъж. Веднъж и само веднъж можем да живеем.
В ничий живот не съществуват обещания. Има само възможности. Най-голямата привилегия на всеки човек е да преследва разгръщането на своя най-голям потенциал. Това преследване, предприето искрено, е истинското пътуване към Съвършеното здраве.
Крайната цел е последователното прилагане на Закона за безусловната любов.
Науката твърди, че най-висшата цел на живота е мъдрото използване на познанието.
Политиците твърдят, че най-висшата цел е свободата.
Социолозите твърдят, че най-висшата цел е в добрите дела на човека.
Икономистите твърдят, че най-голямото ни призвание е финансовата независимост.
Религията твърди, че върховното нещо, което човек може да притежава, е вярата.
Всички те фокусират вниманието си върху част от истината. Тя е във всекидневното практикуване на най-големия от всички неоспорими закони на Съвършеното здраве – Закона за безусловната любов.
В основата на всеки успех, на добрия здравен статус, на самоусъвършенстването стои неутолим дух, който ни поддържа дори когато не го осъзнаваме. Този дух е любовта.
Аз вярвам, че съществува Бог. Разбирам, че когато хората си мислят за Бога, често представите им са много различни. Установил съм, че най-смислено е да си представяме Бога като Първоизточник, като Създател на всичко, Дарител на живота, Присъстващ във всяко кътче на Вселената, във всеки момент.
Вярвам също, че като човешки създания ние не можем да постигнем Божественото съвършенство. Но ако му позволим, Божественият потенциал се отприщва у нас и чрез нас, давайки ни възможност да се доближим до Божия промисъл.
Най-висшия израз на Божия промисъл е прилагането на любовта в отношенията между хората; любовта, основана върху решението да служим. Тя е динамично състояние на съзнанието; отдаване, съзидателен поток, хармония.
Безусловната любов приема факта, че да си човек, означава да грешиш и да не си съвършен. Тя е изборът да обичаш, без да поставяш условия и да търсиш отплата. При тази закон няма “ако”, няма корист.
След едно искрено усилие за прошка, аз взех решение да обичам, доколкото съм годен за това, без да поставям каквито и да било условия. Целта ми бе не да намаля страданието си, нито да отлагам неминуемата си смърт. Целта ми бе да живея на момента, да извлека максимална полза от него. Само безусловната любов можеше да изпълни тези цели.
Аз познавах гнева, страха и отчаянието. Моята способност да ги преодолявам се оказа в пряка връзка с любовта. Въпреки болката, въпреки опасенията, въпреки всичко, проумях, че единствената ми работа, задача, цел е да обичам. В това откритие лежаха семената на Съвършеното здраве.
Когато наистина бях готов, за да позволя на Божията любов да се излива чрез мен, животът ми се промени. Знаех, че докато дишам, трябва да бъда канал на Божията любов. Бог работи чрез хората. Аз съм човек. Следователно, Бог можеше да работи и чрез мен! Именно в това решение открих основата за пълна положителна промяна.
Вярвам, че в света няма нищо по-важно от безусловната любов. Няма по-висше призвание, няма по-голямо удовлетворение.
Аз практикувам това, което наричам “всекидневна проява на любов”- веднъж на ден за мен е задължително да намеря човек, комуто безусловно да отдам любовта си. Ползата и резултатът от тази практика са, че промених живота си.
Простичкото решение да обичаш безусловно се отразява на всички останали решения, върху всяка връзка. Това лекува по един изненадващо прекрасен начин.
Силата на любовта не е нито тривиална, нито незначителна. “Любовта лекува” е широко известно схващане. Има и един неприятен страничен ефект: много хора, които не получават клинично излекуване, развиват чувство за вина, че не са успели да обичат достатъчно или да демонстрират достатъчно силно състрадание, за да стигнат до изцелението. За тези хора любовта не лекува. Те не обичат безусловно; те сключват сделка. Те принизяват безусловната любов до техника, до начин на лечение и постигане на здраве. Любовта е много повече от предписание. Няма формула, няма универсален начин да се свърже духовното съвършенство с клиничното лечение.
Любовта по-скоро преобразява страданието. И това преобразяване може да включва клиничното изцеление, но може и да не го включва. Преодоляването на болестта не е еталон, по който може да се съди.
Любовта е съзидателна. Законът за безусловната любов ни кара да променим из основи схващанията си за действителността. Силата на този закон далеч надхвърля личното ни здраве и благополучие или нашия живот. Откликвайки на любовта, ние се превръщаме в сътворци на свят с безброй възможности.
Чрез своите думи, мисли, действия и молитви ние сътворяваме живота си. Процесите вътре в нас също се отразяват във физическия свят. Ние влияем на събития, отношения, шансове, финансови възможности… Ние творим.
Най-силната, най-благоприятната форма на творчество е безусловната любов. Болестта не е единственият път за нейното осъществяване. Когато в криза се приложи безусловната любов, винаги – да, наистина винаги! – условията се подобряват. Променя се отношението ни към кризисната ситуация.
Да гледаме живота през призмата на безусловната любов означава да се освободим от задръжките на обичайното. Ние вече не сме оковани в използването на остарели, консервативни, отровни и съмнителни решения на проблемите. Чрез Закона за безусловната любов се стига до най-добрия, до единствения отговор.
Законът за безусловната любов представлява духовност в действие. Ако не можем да приемем съществуването на Бога или на някоя друга форма на Висш разум, можем да приемем, че проявяването на обич към друг човек е в състояние да промени живота на двама: на този, който получава любовта, и на този, който я дарява.
Да живеем, без да осъзнаваме какво мислим, чувстваме, обичаме и творим, е заплаха за здравето и благополучието ни. Да се научим да живеем и обичаме съзнателно, да развиваме ума и прозрението, ни освобождава от потребността да се изживяваме като жертви на живота, както и от мисълта, че обстоятелствата контролират съдбата ни. Любовта е индивидуална сила. Любовта превръща съзнанието на отделния човек в сила, която променя света край него.
Безусловната любов е непредубедена; тя не осъжда; тя те е приела завинаги такъв, каквото си. Хората, чийто дух е посветен на любовта, съзнават истината, че те са сътворци заедно с Твореца-Бог.
Пътят на безусловната любов не е лесен, но затова пък прави живота съдържателен.
Пътят на любовта не е интелектуално упражнение. Той е животрептяща необходимост; постоянно предизвикателство; непрекъснато се променя; неизменно изисква дисциплина и предварително обмисляне. Ако изберем пътя на любовта, трябва да го следваме неизменно, до края. Ако не го изберем, не живеем пълноценно.
Не е лесно да се съблюдава Законът за безусловната любов. Може да се отклоним един или два пъти, но никога няма да освободим съзнанието си от безусловната любов, щом веднъж сме я приели. Тя става наша завинаги, но тя има и своите изисквания:
1. Законът за безусловната любов изисква от нас да познаваме всички останали закони за Съвършеното здраве. Те са нашите инструменти. Колкото повече знаем, толкова по-силни ставаме.
2. Законът за безусловната любов е благополучие в най-широкия смисъл. Той е връзката с останалите правила. Безусловната любов е практическата същност на подхода към съвършеното благосъстояние на тялото и духа.
3. Безусловната любов не ни позволява повече да обвиняваме другите. От обвинението полза няма; то ни отнема възможността за промяна. Да обвиняваме другия, означава да обвиняваме себе си. Да правим равносметка – да; но “Не” на обвиненията.
4. Безусловната любов ни принуждава да изследваме всички изкуствени бариери в живота и да ги премахваме. Поставянето на граници между народи, раси, религии; лепенето на етикети; убедеността ни, че сме независими от другите – това са остарели понятия. Те повече не важат. Те служат единствено да разделят хората. Животът, съобразен със Закона за безусловната любов, не познава ограничения.
5. Законът за безусловната любов е отвъд пределите на времето и пространството. Любовта се предава за миг. Тя минава през всякакви граници – и действителни, и въображаеми. Тя е вечна. Тя изисква непрекъснато да внимаваме за собственото си състояние. Ако усетим и най-лекия негативизъм, трябва незабавно да се изцерим.
6. Пътят на безусловната любов не минава през джунглата на насилието. Тя минава през отношения, подхранващи душата.
7. Законът за безусловната любов изисква да се освободим от противоестествените си навици: наркотици, алкохол, отрицателни привички, страхове и пр. – всичко, което ни кара да губим способността си да обичаме. Непрекъснато трябва да правим избор, освобождавайки се от низките страсти и търсейки по-висши нива на духовно израстване.
8. Законът за безусловната любов изисква от нас да вършим всичко това с благост спрямо себе си и спрямо другите. Необходима е всестранна дисциплина. Да обичаш, налагайки волята си, чрез решимост и без състрадание, е форма на самоналожено насилие. Ценете съвършеното здраве на тялото и духа си. Уважавайте се и бъдете нежни към себе си.
9. Безусловната любов изисква да запазим концентрацията си. Това означава да се сравняваме единствено със себе си, а не с другите. Собствената ни ангажираност е единствената мярка за напредък.
10. Над всичко, Законът за безусловната любов изисква непрекъснато да проявяваме любов. Трябва да правим това всеки ден, всеки час, всяка минута. Следвайки този път, ние изпитваме великата радост на висшия порив и жънем богатите плодове на съвършеното здраве. Законът за безусловната любов е най-важният сред всички 22 неоспорими закона на Съвършеното здраве. Прилагайки го в живота, човек получава богато възнаграждение: физическо здраве, мъдрост и състрадание и става оръдие на мира.

ДВАДЕСЕТ И ДВА НЕОСПОРИМИ ЗАКОНА НА СЪВЪРШЕНОТО ЗДРАВЕ

ЛЕКУВАЩО СЪЗНАНИЕ