ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ЗАКОНИ

ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ЗАКОНИ

1. ЗАКОН ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА СТРЕСА

“Не е важно какво ти се случва;
важно е ти какво правиш в този случай.”
У. Митчел, един от оцелелите.

Основен принцип на холистичното здраве е, че множество физически заболявания идват поне частично в резултат на емоционално, психологическо и духовно претоварване и безпокойство. Това претоварване е точното определение на токсичния стрес.
Законът за устойчивост на стреса гласи, че трябва да имаме положително отношение към стреса и да не допускаме до себе си дистреса. Липсата на стрес всъщност означава смърт, тъй като по дефиниция стрес е готовността на организма за действие. Дистрес е стрес, преминал границата на възможностите на организма, поради което настъпват т.нар. стресорни увреждания.
Стресът е неразделна част от живота. Проблемът не е в стреса, а в отношението ни към себе си и към живота. Проблемът е в т.нар. дистрес (токсичен стрес). Той е двупосочна улица: стресорните увреждания могат да настъпят както при много силни негативни, така и при много силни позитивни изживявания. Човек трябва да знае границите на своите възможности.
Всеки има своите симптоми, с които организмът го предупреждава за настъпването му. Моят сигнал за токсичния стрес никога не ми изневерява – това е срезът, който ми направиха, за да оперират единия ми бял дроб. И той ми “говори”. Когато се претоваря, той ме боли. Болка чиста и простичка. Научих се да се вслушвам в нея и да реагирам адекватно. Това е моят начин да слушам, когато тялото ми има да ми каже нещо.
Законът за устойчивост на стреса включва разпознаването на предупредителните сигнали. Да се научиш да слушаш организма си е може би едно от най-важните условия за постигане на Съвършено здраве.
Второто най-важно нещо е промяната. Без осъзнаване на необходимостта от промяна и нейното реализиране няма изцеление.
Не винаги можем да контролираме обстоятелствата, но винаги можем да контролираме реакцията си спрямо обстоятелствата. Съзнателното избиране на активна позиция е третото най-важното нещо при прилагането на Закона за устойчивост на стреса.
Законът за устойчивост на стреса има две изисквания към всеки един от нас:

1. Да променим начина, по който възприемаме проблемите.
2. Да променим начина, по който приемаме самите себе си.

Ефектът от изпълнението на тези две изисквания се проявява на малки стъпки, без парадност.
Ако приемем проблема като предизвикателство, с което можем да се справим, ние сме осъществили промяната. Ако приемем проблема като заплаха, която ни парализира и с която мислим, че не можем да се справим, предстои ни да вземем важно решение: да останем жертва на обстоятелствата или да се превърнем в активна личност, умееща да се справя с обстоятелствата.
Законът за устойчивост на стреса предлага напълно естествен начин за извършване на промяната, като залага на вроденото ни любопитство. Каквато и да е ситуацията, ние проявяваме вроденото си любопитство. Това активно любопитство ни подтиква да вярваме, че можем да се справим със ситуацията, като й въздействаме. За да го направим, ние пускаме в ход силата на собствената си личност. И изведнъж се оказва, че обстоятелствата и ситуациите не са чак толкова голяма заплаха, а нещо, което може дори да бъде от полза за развитието на личността… В резултат се получава устойчивост към токсичния стрес. Единственото, което правим, е, че приемаме ситуацията като предизвикателство и залагаме на силата в себе си.
Характерните черти на човека, устойчив на стрес са:

1. Контрол.
2. Предизвикателство.
3. Ангажираност.

А това означава, че развитието на тези качества участва в промяната ни към стресоустойчива личност. Променяйки личното си отношение съм ситуацията, ние придобиваме контрол над нея. От заплаха стресът се превръща в предизвикателство. Когато се ангажираме с действие, стресиращата ни ситуация става подвластна на нашето въздействие.
Най-точно го е казал Дон Жуан: “Основната разлика между обикновения човек и воина е, че воинът приема всичко като предизвикателство, докато за обикновения човек то е или благословия, или проклятие.”
Най-ценното качество на личността, устойчива на стрес, е способността й да упражнява контрол.
Типичната реакция спрямо стреса е страх. Особено силно се проявява при животозастрашаващите болести. Страхът завладява, страхът демобилизира; не контролираме повече живота си; не виждаме за какво да се хванем.
Психологическият портрет на болния от рак включва липсата на контрол върху собствения живот: присъдата е изречена, болният може единствено да чака нейното изпълнение, без да е в състояние да направи каквото и да е. Но има оцеляващи раково болни, които се отличават по това, че запазват чувството за контрол върху собствения си живот. Това са воините.
Когато става дума за контрол, това не е контрол над ситуацията или обстоятелствата. Става дума за контрол над собствените ни реакции. Ние не винаги можем да контролираме обстоятелствата; но когато контролираме реакциите си, ние контролираме собствения си живот. В това се състои Законът за устойчивост на стреса.

2. ЗАКОН ЗА ЕМОЦИОНАЛНИЯ ИЗБОР

“Научи се да осъзнаваш чувствата си.
Това е умение, което ще ти трябва цял живот.”
Джоан Борисенко

Емоциите са част от човешкото съществуване.
Никой не може да предотврати всички отрицателни емоции.
Никой не може да изпитва непрекъснато само положителни чувства.
Нормално е да се гневим, когато някой се възползва от нас.
Нормално е да скърбим, когато загубим любим човек.
Такива реакции са естествени; те са здравословни.
Нездравословно е потискането на емоциите, превръщането на гнева, който винаги е краткотраен, в негодувание, което определено е с дълъг и доста нездравословен срок на годност.
Законът за емоционалният избор ни учи да признаваме чувствата си, но така също и да не се поддаваме на въздействието на отрицателните емоции. Законът за емоционалният избор изисква да изпитваме цялата гама от емоции, които съпровождат нашия живот. Но да не забравяме, че емоциите въздействат върху физическото ни здраве, т.е. от правото на свободен избор следва, че ние избираме какви емоции да изживяваме; от това какви емоции изживяваме, зависи нашето здраве…
Законът за единното цяло учи, че тялото, умът (който поражда емоциите) и духът действат заедно, съвместно, като екип. Затова всяка мисъл, дума и реакция се отразяват върху общото ни здраве и благополучие. Т.е. всяка емоция въздейства не само на емоционално, но и на физическо, и на духовно ниво.
Фактът си е факт. Пред него и боговете мълчат, според гръцката митология. Но как ще коментираме фактът, какво ще бъде емоционалното ни отношение към него, зависи единствено от нас. Ако направим само една единствена промяна в начина, по който възприемаме дадена ситуация, ще се окаже, че сме сменили не само емоционалния си светоглед, но сме въздействали върху физиологичното и духовното си състояние. Законът за емоционалния избор притежава огромна сила.
Законът за емоционалният избор открито се противопоставя на традиционните съвети и на психотерапията; той твърди, че не е необходимо да разберем произхода на негативните си мисловни модели или на тяхната обусловеност в най-ранното ни детство. Законът за емоционалният избор твърди, че можем да обърнем нещастния си живот в щастлив не само чрез ровене из минали събития. Защото Законът за емоционалният избор е част от всички 22 неоспорими закона за Съвършеното здраве, а те действат като съвкупност; т.е. както мисълта определя емоциите и въздейства върху тялото и духа, така тялото и духът въздействат на емоциите. Различното поведение води до различни мисли, а те от своя страна водят до различни резултати. Тялото влияе на ума, а той – на духа. Всяка предлагана граница между тези елементи на цялото подлежи на оспорване. Те работят като единно цяло. Ние ги контролираме. И точно в това се състои Законът за емоционалния избор: ние можем да избираме, за да проявим необходимата активност.
Законът за емоционалния избор не предполага, че никога не трябва да изпитваме гняв, враждебност или друга негативна емоция. Той не препоръчва винаги да сме спокойни и дори – безпристрастни, или да приемаме всичко. Законът ни учи да не превръщаме негативни емоции в хронични състояния, които водят до т.нар. токсичен стрес (стресорни увреждания). Същността му е в поемането на лична отговорност за собствените ни настроения. Кратка разходка, хубава музика, смешен филм – това не е бягство от проблема; това означава да дадем почивка на самите себе си; да не се оставим да ни завладеят емоции, които не само няма да решат проблема, а ще ни осигурят язва, високо кръвно или инфаркт.
Законът за емоционалния избор е предизвикателство към самите нас. Вместо да се отдаваме на негативна емоция, можем да излезем и да походим. Тялото ще се притече на помощ на емоциите и ще помогне натрупаната обида, гняв или напрежение да се излеят по здравословен начин. Вместо да се вторачваме върху собствените си проблеми, от задънената улица, в която сме се озовали, може би е по-добре да помогнем на някого да се справи със собствените си проблеми. Вместо да наливаме масло в огъня на ненавистта в отношенията, може би по-добре (а и по-здравословно) е да простим.
С други думи: вместо да се предаваме и да се отпуснем в липсата на енергия; вместо да се откажем от действие или пък да търсим отмъщение, може би е време да направим нещо по-различно от досегашните си навици, по силата на които реагираме стереотипно, по навик.
Дори хроничният страх и осакатяващото безпокойство могат да бъдат повлияни от Закона за емоционалния избор. Страховете, които парализират, обикновено са силно преувеличени или се основават на фалшиви доказателства. Ние им придаваме сила, като приемаме, че изходът ще е най-ужасният. Ние отказваме да се противопоставим на собствените си страхове. Колкото повече бягаме от страха, толкова повече той ни завладява.
Най-ефикасният изход е да се противопоставим, да се конфронтираме с опасенията и безпокойствата си (Леонид Леонов в “Руски лес” казва: “Когато много те е страх, тръгни срещу страха си.”)
Срещни се със страха. Погледни го в очите. Опознай го. Страшна е неизвестността и бягайки от страха, ние не си даваме възможност да опознаем това, от което се страхуваме. Познатото вече не е толкова страшно. То е познато.
Колкото повече избирате да се срещнете със страха, толкова повече победи ще печелите; толкова повече ще се увеличава доверието ви във самите себе си.
Последователното прилагане на Закона за емоционалния избор изгражда вътрешна сила, която е непоколебима. Това е себеуважение от най-добро и най-висше естество. Чрез него измерваме себе си и безграничния си потенциал.

3. ЗАКОН ЗА ЕВОЛЮЦИОННАТА МОТИВАЦИЯ

“Използвай всичките си таланти –
и най-добрите, и най-скромните.
Горите щяха да бъдат много тихи,
ако ги огласяха само птиците,
които умеят да пеят най-добре.”
Хенри Ван Дайк

За разбирането на човешкото поведение има само една истината:
Човек се мотивира единствено от своя незадоволена нужда.
Мотивацията бива:

1. Еволюционна – свързана с усъвършенстването на личността.
2. Мотивация, породена от чувство за непълноценност.

И двете са свързани с неудовлетворени потребности. Но първата води до живот, от който човек изпитва задоволство; втората – до поредното недоволство от живота.
Физическо и душевно благоденствие се постига чрез еволюционната мотивация.
Години наред се борих, за да се мотивирам. Използвах без успех какви ли не техники за повдигане на духа, докато не попаднах на определението на д-р Уейн Дайър, че моя вид мотивация се нарича “мотивация на дефицита”. Аз бях избрал да живея, без шанс да победя или спечеля, защото смятах животът си за безкрайно непълноценен. Аз изчислявах какво не ми достига: пари, любов, собственост. Списъкът с нещата, които не ми достигаха, непрекъснато растеше: получих ли едно, стремях се към друго и отново животът ми бе непълноценен. Постигнех ли една цел, поставях си друга, създавах в себе си силно желание, мислех позитивно и така – до полуда.
Това бе капан. Когато животът ни е мотивиран от такава настройка на ума, животът не може да донесе удовлетворение. Защото всички сме заразени с вируса “Още”.
Проблемът бе в мотивацията ми. Мотивирах се от това, което липсваше в живота ми. Можех да постигна всичко, но умствената ми нагласа оставаше неудовлетворена и ме пришпорваше към нови придобивки. Не ми хрумна, че трябва да се съсредоточа върху радостта от постигнатото.
Законът за еволюционната мотивация гласи: “Аз съм пълноценен, но не съм съвършен.”
Сега – Тук и Днес, ние сме пълноценни. И повече от това не ни е нужно, за да бъдем щастливи. Чувстваме се напълно реализирани с това, което имаме в момента.
Разбира се, ние сме несъвършени. Въпреки че сме пълноценни, растежът, промяната и хармонията са част от живота. Физическото ни тяло непрекъснато подменя своите клетки. Умственият ни капацитет расте. Духовната ни реалност осигурява постоянен източник на обновление. Ние растем и се променяме чрез избора, който правим във всеки един момент, а не в резултат на липси и непълноценност.
Естественото развитие е това, което ни подтиква към по-нататъшно израстване. Тогава липсите стават невъзможни, мотивацията на непълноценността – също, защото започваме да търсим развитието и промяната, а не придобиването. Вътрешно сме мотивирани да даваме, да служим и да обичаме.
В това се състои Законът за мотивацията, свързан с усъвършенстването. Тази мотивация променя начина, по който схващаме постиженията и гледаме на живота.
Най-силната ни необходимост е от физическо оцеляване. Следващата по сила осъзната човешка нужда е психологическото оцеляване. Третата е духовното оцеляване. Има йерархия във възприятията – физическо, психологическо и духовно; има йерархия в нивата – тяло, ум, дух.
Задоволените нужди, било физически, психологически или духовни, не мотивират. Само неудовлетвореният глад движи хората.
Това, че имаме неудовлетворени нужди, не превръща живота ни в непълноценен. Чрез Закона за еволюционната мотивация ние търсим пълноценно развитие на потенциала на живота си. А то е благосъстоянието на тялото и духа. За да се превърне в реално изживяна действителност, необходимо е да се съберат в едно Знание, Умение и Желание.
Знанието и умението са лесно достъпни. Истинската пречка е Желанието за постигане на Съвършено здраве.
През последните 10 години съм консултирал хиляди хора, болни от какво ли не. Всички казват, че биха направили всичко, само за да се подобри състоянието им; да се почувстват по-добре; да бъдат отново такива, каквито са били, преди да се разболеят. Това е мотивацията на непълноценността. Тази хора се опитват да не умрат, да преодолеят “дефицита” на загубеното здраве.
Оцеляват тези, които въпреки загубеното здраве правят всичко възможно, за да живеят ден за ден, Тук и Сега. Тези хора гледат на собствения си живот като на пълноценен живот, независимо че имат проблеми със здравето. Те са взели най-важното си решение: да живеят сега. Не вчера, не утре, а Днес.
Повечето хора не искат да мислят за смъртта; не искат да говорят за нея. Но тя е част от сделката с живота. Когато приемем, че тя е неизбежна, когато си позволим да мислим за себе си като за смъртни същества, каквито всъщност сме, едва тогава ще започнем да живеем пълноценно.
Типът мотивация, която ръководи живота ни, е важна част от постигането на Съвършеното здраве. Дълбоко чувство, че си се реализирал, идва само от сериозно ангажиране към живота, изпълнен с цел, с борба за по-висши идеали. В това се състои истинското щастие.
Ето, това представлява Законът за еволюционната мотивация.

ДВАДЕСЕТ И ДВА НЕОСПОРИМИ ЗАКОНА НА СЪВЪРШЕНОТО ЗДРАВЕ

ЛЕКУВАЩО СЪЗНАНИЕ