ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ ЗАКОНИ

ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ ЗАКОНИ

1. ЗАКОНЪТ ЗА СЪСРЕДОТОЧЕНОСТТА

“Умът може да направи от Ада Рай и от Рая Ад.”
Джон Милтън

Това е първият от интелектуалните закони и същността му е в това, че промяната се дължи на едно единствено нещо: върху какво фокусираме вниманието си.
Всяка седмица ходя в една общност от пенсионери, на които се оказва специализирана помощ.
Една от възрастните жени страда от артрит и непрекъснато се оплаква, че не може да ходи. Понякога ходи сама, понякога се подпира на бастун, а има дни, когато се вози в инвалидната количка. Тя е убедена, че не може да ходи.
Вместо да се радва на това, че все още може да ходи, тя съсредоточава своето внимание в миналото, когато е можела не само да ходи, но и да тича, да скача, да се катери… Владееха я самосъжаление, гняв и страх; животът й бе изпълнен със скръб, защото не можеше да ходи така, както бе ходела на младини. Сама беше си заложила капан и не знаеше, че може да излезе от него. А може би и не искаше.
Тази форма на затвор, в която сами се затваряме в стремежа си да бъдем по-различни от това, което сме в момента, е отлично определение на страданието. И със сигурност унищожава всичкото добро, с което сме благословени.
Това ненаситно желание нещата да бъдат по-различни, стои зад същността на разсеяността. При Закона за съсредоточеността нещата са точно обратните.
Едно от любимите ми занимания е да слушам музика. Унасям се до забрава. Но за съжаление това продължава не повече от 20 минути. След това отново нахлуват мислите: трябва да направиш това; не си свършил онова; защо седиш и си губиш времето, вместо да се заловиш за работа… С музиката е свършено. Владее ме разсеяността.
Съсредоточеността означава да участваш истински във всеки миг от живота и да му позволяваш да се разгръща, без да съдиш. Това не означава, че човек не трябва да си поставя цели и да ги постига; означава, че постигането на целите е на второ място, след истинското преживяване на всеки миг от постигането на целта. Законът за съсредоточеността изисква от нас да се съсредоточим върху пътуването, а не върху мястото, където искаме да пристигнем. Радостта се изпитва не от приключването на дадена дейност, а от нейното изпълнение. Осъзнайте всичко край себе си и му се радвайте. Това е същността на Закона за съсредоточеността.
Съсредоточеността означава да се открие невероятното в най-обикновените неща. Пример за съсредоточено внимание е да мислим за яденето и да усетим неговия вкус, вместо да използваме времето на обяда или вечерята, за да обсъждаме нещо друго.
Законът за съсредоточеността изисква дисциплина: трябва да обучим умовете си да се освобождават от тревогата и желанията; да мислим за проблемите само когато е дошъл моментът да се направи нещо за тях. Така ще можем да изпитваме щастие; ако сме непрекъснато съсредоточени в проблемите, осигуряваме си нещастие.
Ние и само ние избираме върху какво да съсредоточим вниманието си. Дали чашата е пълна наполовина или наполовина празна – в това, как ще изберем да я виждаме, е заложено страдание или задоволство.
Законът за съсредоточеността ни помага да разберем разликата между причина и резултат. Когато нямаме нещо, ние имаме дълъг списък от причини, обясняващи напълно логично, защо го нямаме това нещо. Т.е. ние сме се съсредоточили върху причините, които ни пречат да постигнем нещо, а не върху начините, по които бихме успели да го постигнем.
Законът за съсредоточеността предлага друг подход: спрете неразумното желание нещата непременно да бъдат различни. Приемете ги такива, каквито са. Насладете им се. Ако непременно искате да ги промените, съсредоточете се не върху пречките, а върху новите пътища.
Законът за съсредоточеността ни учи да осъзнаваме мислите си, да ги подбираме и да ги насочваме в посока на удовлетвореност, съзидателност и щастие.
Една моя позната катастрофира лошо. Колата бе пълна с деца. Две от приятелките на дъщеря й загинаха.
Докато лежеше в болницата с многобройни счупвания, Синди изпадна в дълбока депресия. Чувстваше се убиец; беше убедена, че не заслужава да живее. Един психотерапевт се съгласи да поработи с нея, за да я научи да се съсредоточава. Съветът му беше: “Просто съществувай.”
Научил я да се фокусира върху дишането си. Синди издишвала, а след това се концентрирала върху вдишването. После “просто съществувала”, съсредоточавайки вниманието си единствено върху дишането.
Докато мислите й се реели, тя се научила да ги наблюдава и да ги следва. Научила се да прави разлика между отрицателните, неутралните и положителните мисли.
Отрицателните били свързани с катастрофата: защо не карах по-бавно, защо не умрях аз… Всеки път те били по-многобройни и преминавали във вина и срам. Идвали автоматично и тя прекарвала времето си в този несъзнателен, но определено деструктивен капан.
Докато се концентрирала върху дишането си, все по-често забелязвала, че през ума й минават и заминават мисли като: какво дават по телевизията; да опитам ли физиотерапия… Това били неутрални мисли.
Още по-късно Сидни открила третия тип мисли – подхранващите, подкрепящите мисли. Въпреки че не идвали автоматично, били много полезни. Любимата й подхранваща мисъл била “Господ е моят пастир.” Сидни разбрала, че всеки път, когато я нападнат негативните спомени, може да извиква в ума си мисълта “Господ е моят пастир” и да се чувства закриляна. Дори започнала да визуализира този мисъл.
Колкото повече овладявала техниката “Просто съществувай”, толкова повече Сидни се отърсвала от отчаянието, депресията и безизходицата. Мислите й за самоубийство се разредили. Когато се научила да контролира мислите си, хроничната й депресия изчезнала.
Начинът, по който действа Законът за съсредоточеността е прост: когато автоматичният цикъл се наруши, а това всеки от нас може съзнателно да направи, ние постигаме физическо и душевно благополучие на по-високо ниво.
Съсредоточеността изисква “наистина да си там”, докато извършваш всяка една от хилядите ежедневни, едва ли не банални дейности. Във всяко нещо трябва да влагаш желание, да присъстваш.
Влюбените са разсеяни, защото не могат или не искат да мислят за нищо друго, освен за обекта на своята любов. От всяко друго действие те просто отсъстват и често стават жертва на злополуки и неуспехи.
Разсеяните професори също отсъстват от живота Тук и Сега, защото са изцяло потънали в темата си на разсъждения. И те като влюбените ще напуснат сферата на ангажираност на ума и ще се върнат в света на реалностите, след като решат научния си проблем.
И влюбените, и професорите са временно в състоянието на разсеяност. Но когато ние сме перманентно разсеяни, това означава, че сме роби на собствения си ум; че позволяваме друг да контролира живота ни, дори този друг да е собственият ни ум.
Законът за съсредоточеността ни учи да превърнем ума си от господар в наш слуга. Това се постига, като осъзнаваме мислите си в настоящия момент и полагаме известно усилие, за да ги подбираме, вместо да им се оставяме да ни носи течението на автоматизираното ни мислене.
Подбирайте мислите, върху които се съсредоточавате. Съсредоточавайте се върху мисли, които ви подкрепят и поддържат в добро състояние. Концентрирайте се върху това, което имате, а не върху онова, което сте изгубили. Резултатите ще се проявят много скоро както върху здравето, така и върху целия ви живот.
Защото сте избрали в живота ви да действа Законът за съсредоточеността.

2. ЗАКОН ЗА СЪЗИДАТЕЛНОСТТА

“Въображението е окото на душата.”
Жозеф Жубер

Всичко се създава по два пъти: първо чрез мисълта, после във физически план. Първото съграждане става на нивото на ума, а после следва физическият резултат. В това се състои Законът за съзидателността: физическото изпълнение следва мисления проект.
Ние използваме този Закон непрекъснато, но рядко го правим съзнателно. Това е Законът за съзидателността: всичко се създава по два пъти.
Този простичък, но изключително мощен принцип намира приложение във всичко в живота. Ние планираме, без да осъзнаваме. Мисълта предшества действието.
Законът за съзидателността се задейства или по погрешка, или по замисъл: случайно или нарочно. Проблемът е, че обикновено ние просто реагираме; че сме пасивни. Приемаме това, което е, без да помислим за това, което може да бъде. Позволяваме на другите да натискат собствените ни творчески бутони.
Да се върнем към Закона за личната отговорност. Всички притежаваме способност да реагираме и сила да създаваме. Това не е реакция – това е активна позиция, нещо, което е твърде тясно свързано със Закона за съзидателността.
Вижте как се развива личният живот на всеки от нас. Когато не поемем лична отговорност и не развием разбиране за изключително силния Закон за съзидателността, ние даваме възможност на други хора да ръководят живота ни. Обстоятелствата като че оформят живота ни случайно, а не по наш избор.
По замисъл или случайно – това е ключовият критерий за разбиране на Закона за съзидателността. Например, сценарият за собствения ни живот може да ни е връчен от нашите родители. Ние реагираме по навик, по задължение и дори по принуда. Случайно, без съзнателна умисъл, ние се озоваваме в живот, изборът за който е направен не от нас, а от някой друг.
Може баща ми да има своя мечта за моя живот. Аз мога да я приема или да я отхвърля. Мога да живея живота, който той иска за мен; мога да избера да изживея собствения си живот, написвайки сам дневния ред, който ще следвам. Изборът е наш. Дали ще преодолеем съпротивата на другите и ще отстоим себе си – изборът е наш.
Законът за съзидателността ни кара да се противопоставяме на сценариите, с които непрекъснато се сблъскваме в живота. Независимо дали го виждаме или не, във всеки миг става някакво първоначално създаване на нещо. Какви сме ние и какво преживяваме, е второстепенно създаване на физическо ниво. То е продукт на собствен замисъл или е резултат на чужда програма; продиктувано е от случайни обстоятелства или от неосмислени лични навици.
Законът за съзидателността ни показва начина, по който да оформим това, което искаме да преживеем в живота си.
Имах късмета да познавам и работя с Робърт Шулър. Схващането му за “възможностното мислене” е причина за промени в живота на много хора по целия свят. Самата дума “възможност” осигурява умствен климат, който води до съзидателност. Антонимът на “възможно” е “невъзможно”. Изречете “невъзможно” и ефектът е опустошителен. Мисленето спира. Прогресът се забавя. Вратите се затръшват.
Уилър преживял трудова злополука – дърво паднало върху него и счупило гръбнакът му. Лекарите му казали, че никога повече няма да ходи.
Но Уилър чувствал, че е напълно възможно да се бори за своето възстановяване.
“Виждах се в мислите си как ходя отново. Виждах се в мислите си как всеки ден правя упражнения. Виждах се щастлив, допринасящ за доброто на семейството и на обществото.”
Първата група лекари му казали, че ще се движи единствено с инвалидна количка. Но те не го познавали, не знаели какво го мотивира. Уилър знаел, че е изпълнен с възможности.
Представял си как действат краката му, как ги движи ритмично, за да не забравят мускулите му да се движат.
С помощта на терапевта си измайсторил уникален велосипед. Лежал на гръб и въртял педалите с ръце, представяйки си как краката му ходят.
Скоро вече можел да сяда. Не след дълго се качил на неподвижно колело. Измислил релса, по която да се придържа с ръце, за да е стабилен, докато е на колелото. Прикрепял краката си с каиши към педалите. Отделял време за воден масаж, упражнявал се с тежести върху краката и правел упражнения за горната част на тялото.
Днес той върви с помощта на патерици. Убеден е, че до една година ще мине на бастун.
В случая с Уилър действат много принципи, но Законът за съзидателността ръководи всички тях. Мисълта предхожда реалността. Изобилстват възможности, когато умът е свободен да създава.
Ако мислите, че нещо е невъзможно, мечтите се забравят, проектите се изоставят, надеждата за добро здраве се торпилира. Но достатъчно е някой да изрече: “Възможно е”, и възможности, за които не сме подозирали, прииждат, за да ни помогнат в търсенето. Всички притежаваме неограничен потенциал от ум и съзидателност; но само ако повярваме в него, можем да се възползваме от собствените си възможности.
Ние можем да променим живота си. Прилагайки Закона за съзидателността, ние се превръщаме в първия творец на самите себе си.
Питър искаше да свали килограми, и то много – около 60.
Първо се огледа, осъзна проблема си и потвърди пред себе, че да живее добре, е дар, на който би искал да се радва, докато е възможно.
Питър осъзна, че многото ядене е начин да удовлетворява незадоволените си емоционални потребности. Като преяждаше, той подражаваше на майка си, която чрез храната бе решавала емоционалните си проблеми. Живееше по чужд сценарий. Питър осъзна, че може да се промени и да реши своя живот, вместо непрекъснато да изживява спомена за това, как майка му се е справяла с нейния живот.
За 7 месеца Питър свали 45 килограма. Режимът му е вегетарианска храна и упражнения. Живее по сценарий, който сам измисля, представяйки си неограничения потенциал от възможности, които разполага. Отказа се да живее в ограниченото си минало. Превърна се в пръв създател и творец на самия себе си.
Това е същността на Закона за съзидателността: представата предхожда действителността.
Способността да си представяме нещата е творческа способност. Трябва да си представим всяка идея, преди да я осъществим.
Законът за съзидателността изисква да не издаваме декрети за бъдещето, а да търсим Божествения замисъл в своя живот.
Мисля, че човек не трябва да си налага визуализации. Това води до разочарования. Трябва да се оставим Божественият замисъл да се прояви естествено и интуитивно. Ако се вслушаме в себе си, той ще е там.
И Моцарт, и Бетовен казват, че в главите им звучали симфонии и те просто ги записвали. В действие е Законът за съзидателността, а той не търпи външно насилие. Не трябва да се намесваме в Божия замисъл.
Ние се съобразяваме със Закона за съзидателността, не той с нас. Не е възможно да упражняваме натиск върху съзидателната сила, нито да я ръководим.
Божественият замисъл, разгледан като Закон за съзидателността, включва неща като здраве, изобилие, любов и пълна себереализация. От нас се иска да не пречим, да оставим Божественият замисъл да се случи.
Законът за съзидателността изисква не аз да прокарам своето или ти – твоето, а да се намери най-доброто. Това е представата, идеята, която да открием и към която да се придържаме без колебание.
След това, което преживях покрай своята диагноза, аз се отказах от всички предпоставени намерения и успях да се предам, и то най-искрено, в Божиите ръце, да се оставя да бъда осенен от Божията воля. В резултат ме осени идеята да служа на хората – нещо, което не бе моят начин на мислене преди това. Сега животът ми е изпълнен с възможности, които не подозирах.
Представата предхожда факта. Всяко нещо се създава 2 пъти. Най-напред се създава в мислите ни и след това се проявява на физическо ниво. Това е неоспоримият Закон за съзидателността.

3. ЗАКОН ЗА НЕПРЕСТАННОТО РАЗВИТИЕ

“Ние трябва непрекъснато да се променяме,
да се обновяваме, да се подмладяваме.
В противен случай закостеняваме.”
Гьоте

Всеки от нас – млад, стар, богат, беден, здрав, болен – абсолютно всеки, притежава способности да се променя, учи, развива, израства.
За съжаление, ние се поддаваме на културни вярвания, които класифицират и ограничават хората в роли, които ни дават какво ли не, но не физическо и духовно благосъстояние. Всеки ден, всеки миг ние сме свидетели на нарушаване на Закона за непрекъснатото развитие. Един много популярен пример е отношението към т.нар. “трета възраст”: щом си стар, значи вече не си продуктивен, значи си заслужил почивката си – почивай си на спокойствие и чакай смъртта.
Законът за непрекъснатото развитие е тясно свързан с любознателността, която ни тласка да търсим, да изследваме непрекъснато, защото ни е интересно какво още ще ни сервира животът.
Непрекъснатото израстване не е нещо, което се учи в училище. Той е заложен във всеки и дали ще го приложим в собствения си живот или не, зависи единствено от нас. Развитието винаги е възможно, независимо от възрастта, способностите или здравословното състояние. То е заложено в нас. Ние не уважаваме потенциалът, с който разполагаме до самия край на живота си.
Конституцията забранява дискриминация по отношение на раси и религия. Време е да се въведе закон срещу възрастовата дискриминация. Време е никой да не бъде насилван да се пенсионира или да се откаже от активния си живот само защото е навършил определени от правителството години. Докато правителството промени отношението си към Закона за непрекъснатото развитие, единствено в наша власт е да се ангажираме със собственото си развитие, докато сме живи.
Томас Алва Едисон е ходил на училище само 3 месеца: бил категоризиран като бавно развиващ се. На 21 години той патентова първото си откритие; последното патентова на 81. Общият брой на неговите открития, върху които всъщност се основава 21-ви век са 1033.
Поуката: заложбите и способностите, човешкият потенциал, не зависят от научни степени или от одобрението на другите. Законът за непрекъснатото развитие гласи: през целия си живот следвайте и развивайте талантите, с които Бог ви е дарил. Преодолявайте загубите; откривайте нови възможности; никога не се извинявайте със здравето си, обстоятелствата или възрастта. Продължавайте да търсите дори след поражението. Най-важното предстои. Култивирайте идеи; откликвайте на въпроси, които интригуват и мотивират; ежедневно се занимавайте с всичко, което подкрепя Живота; открийте своята страст и й се отдайте; работете; давайте своя принос; намерете по-висша кауза; раздавайте се; посветете живота си на другите; никога не се отказвайте – освен ако не искате да спрете всичките си изблици на таланти.
Не спирайте. Променете разбиранията си за живота. Израствайте. Учете се. Давайте своя принос; наслаждавайте се на живота; ангажирайте се. И ще постигнете истинската си себереализация.
Това е Законът за непрестанното развитие на човека, докато е жив, независимост от обстоятелствата, състоянието на здравето или възрастта. Защото този Закон е заложен във всеки един от нас и само от нас зависи какъв живот ще изживеем.

ДВАДЕСЕТ И ДВА НЕОСПОРИМИ ЗАКОНА НА СЪВЪРШЕНОТО ЗДРАВЕ

ЛЕКУВАЩО СЪЗНАНИЕ