ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ЗАКОНИ

ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ЗАКОНИ

1. ЗАКОН ЗА МИСИЯТА В ЖИВОТА

“Човек, който води не целенасочен живот,
с всеки ден умира по малко.”
Пиерар Пуле

Конвенционалната мъдрост гласи: “Ако имаш здраве, имаш всичко.” Това не е вярно. Не че здравето не е необходимо; само здраве не е достатъчно.
Законът за мисията в живота гласи: “Ако имаш цел в живота, имаш всичко.” Той изисква да осмислим причината, заради която сме дошли на този свят.
Всеки има своята уникална мисия. Да намерим своята реализация е задача, която никой друг не може да изпълни; това е нещо специфично за всеки от нас. Това е личната ни съдба.
Проблемът е, че повечето хора нямат ни най-малка представа каква е мисията им в живота. Милиони хора се лутат, без да стигнат до себереализация. Те не получават удовлетворение от живота. Защото не познават себе си, своите възможности, своята мисия.
Законът за мисията в живота изисква всеки от нас да отприщи гения в себе си. Ако се задоволим с по-малко от гения в себе си, ще бъдем разочаровани от начина, по който сме преживели живота си.
Законът за мисията в живота притежава сила, която не осъзнаваме, и от която непрекъснато се отказваме: родителите ни определят по кой житейски път да тръгнем; консултираме се с приятели или психолога си какво решение да вземем; натиск и икономически съображения определят бъдещето ни… Трудно е да се промени веднъж установен живот. Но нарушим ли Законът за мисията, ще си отидем нереализирани от този свят. Законът за мисията е компас, който винаги ни показва вярната посока.
Законът за мисията обхваща всички области: здраве, богатство, любов и съвършена изява на потенциала на всяка отделна личност.
Много хора вярват, че нещастията, включително и животозастрашаващите болести, съдържат някакво послание – призив да започнем да търсим и намираме смисъла на собствения си живот, своята мисия. Всяко заболяване може да се окаже призив за промяна, за завръщане към предназначението на собствения ни живот. Всъщност, това е посланието на нещастията и болестите, които ни сполетяват: да живеем живота си според предназначението си, изпълнявайки своята житейска мисия.
Думата “мисия” не е синоним на “цел”. Мисията не се избира и не се постига; тя е заложена в нас. Тя се изпълнява непрекъснато, всеки момент. Не я ли изпълняваме, усещаме физически и душевен дискомфорт: каквото и да имаме, колкото и да имаме, все нещо не ни достига.
Целите, които си поставяме и постигаме, са само спирки по пътя, който отразява мисията ни в живота.
Как да открием мисията в живота си?
Законът за мисията ни призовава да влезем в контакт с вътрешния си център, с вътрешното си аз, с вътрешната си мъдрост. Хората рядко се вглеждат навътре в себе си; най-често ние съграждаме живота си около други центрове: център на кариерата; на семейството; на хобитата; на целите; на здравето; на парите; на властта; на познанието; на приятелите; на враговете; на църквата; на личността…
Ако твоят център е кариерата, ще си принуден да работиш за сметка на здравето, личните връзки и други важни области в живота. Познавам една жена, която превърна в център на живота си своя враг. Животът й се изхаби от несправедливостите, проявявани от страна на бившия й съпруг. Моят център се градеше около църквата. Толкова бях се увлякъл в проекти и програми, че напълно пренебрегнах личните си нужди и едва не си отидох от рак.
Всеки има своя център или своите центрове на живота. Може да е удоволствието; може да са забавленията; може да е страданието… Откъснете се за малко от превърналия се в навик живот и го огледайте, за да намерите истинския си център. Коя е силата, която ви движи? Кое е важното за вас?
Искреният отговор на тези въпроси е най-важната част от работата, която трябва да свършите по пътя към съвършеното здраве.
Да се изживее пълноценно един човешки живот е най-голямата мисия, която можем да си изберем. Каква е твоята мисия: да отгледаш едно дете в атмосфера на любов; да служиш на другите чрез музикалния си талант; да коригираш потисническа обществена система…
За повечето от нас не е необходима коренна промяна. Мисията ни е там, където са нашите корени. Необходимо е само да схванем призванието си, да усетим, че правим това, за което сме предназначени. Призивът идва отвътре. Търсете мисията.
Истината е, че съвършеното здраве зависи от това, да даваме и да споделяме. Мисията не е нещо, което се връща обратно; тя е нещо, което излиза от нас.
Обърнете внимание на това, което давате. То е разковничето за успешното прилагане на неоспоримия Закон за мисията в живота.

2. ЗАКОН ЗА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО ДА СЛУЖИМ

“Не се опитвай да бъдеш преуспял човек;
опитай се да бъдеш достоен човек.”
Алберт Айнщайн

Този закон е в пряка връзка със Закона за мисията. Мисията оживява само чрез служене – идеята да се грижиш за другите.
Можем да си стоим сами, лутащи се в съмнения или затънали в самосъжаление, затрупани от грижи. И в този момент звъни приятел, който има нужда от помощ. Помагаме, приятелят си отива облекчен, а ние се чувстваме добре. Подкрепяйки другите, всъщност, ние подкрепяме себе си. В сила е Законът за предназначението да служим.
Най-добрият начин да постигнем Съвършеното здраве, всъщност, единственият начин, е като служим на другите. Успехът в живота не се изразява в дълголетие, богатство, почести или власт. Хората, поели пътя към съвършеното здраве, измерват успехите си чрез служене, чрез това, в каква степен са помогнали на другите.
Бенджамин Франклин е изразил Закона за предназначените да служим по следния начин: “Най-приемливото служене на Бога е да направиш добро на някого.”
Без значение какво е нашето призвание, ако не подхождаме към задълженията си с дълбоко осъзнаване на смисъла на това, което правим, никога няма да изпитаме удовлетворение. Всяка работа трябва да е свършена като за Бога. Мисълта, че служим на живи същества, че се грижим за Божии създания, озарява. И тогава се изпитва удовлетворение от свършената работа.
Законът за предназначението да служим изисква да обмислим мотивацията си за служене. Той не изисква от нас да служим на всяка цена. Този закон не се задейства от заповеди. Тук действа не “Трябва да служа”, а “Искам да служа”.
Законът изисква да превърнем в навик помощта, която оказваме на другите, тази помощ да се превърне в естествен начин за изразяване на състрадание. Защото по този начин ние помагаме на себе си: “Ти не можеш да помагаш искрено на друг човек, без да помагаш на себе си.” (Емерсън)
Законът за предназначението да служим е двупосочна улица: първо, намираме смисъла да служим на другите; второ, чрез служенето удължаваме и обогатяваме собствения си живот. Законът ни задължава да освободим състраданието към другите и да го оставим да се проявява спонтанно, защото за нас като човешки същества това е естествено. Това е в нашата човешка природа.
Смисълът на живота е в служенето, а служенето трябва да се предлага безусловно.
Никакви условия! Този урок научих от личен опит. Когато реших, че трябва да се посветя на служене, се оказа, че очаквам да ме оценят; че поставям условия, при които да помагам на другите. Действах от гордост, потребно ми бе признанието на другите. Егото ми искаше ласки.
Законът за предназначението да служим ни кара да преосмислим личната си мотивация. Когато проумях условията, които бях поставил пред своето служене, влиянието на моето его внезапно намаля. Бях свободен да служа, без значение дали получавах похвала или не. За мен възнаграждението бе в самото служене, не в психологическата отплата.
Има хиляди начини да служите: те се крият както в големите цели, така и в дребните неща от ежедневието. Трябва само да искаш да служиш.
Законът за предназначението да служим е прекрасен и много силен закон. Помагаме на друг. Помагаме и на себе си. Намираме смисъл. Задоволството ни расте. В ход е Законът за предназначението ни да служим.

3. ЗАКОНЪТ ЗА ДОБРОТО СТОПАНИСВАНЕ

“Ако искаш да си щастлив цял живот,
помогни на следващото поколение.”
Китайска поговорка

Търсенето на лично благополучие без ангажимент за благополучието на всички и на цялата Вселена е илюзия. Ние не сме сами. Хората от нашата планета са взаимозависими във всяко отношение.
В това се състои Законът за доброто стопанисване и той ни кара да разберем взаимозависимостта на всичко. Всяко нещо, което вършим, има последствия – добри или лоши, както за нашето благополучие, така и за благополучието на цялата земя. Той ни приканва да живеем така, че да зачитаме и другите.
Последствията от спазването или неспазването на този закон са огромни, а прилагането му е и просто, и сложно, тъй като той ни приканва да правим не какво да е, а да пробуждаме съвестта си, за да разберем как сме свързани с всичко, което ни заобикаля.
В действителност ние нищо не притежаваме. Временно сме на тази земя и само сме ползватели на неща, които са много по-дълговечни от нас. Нищо не е наше в абсолютния смисъл на думата. Дори собствената ни кола не е наша: ние я ползваме известно време, после я продаваме и тя преминава в ръцете на друг, който също си мисли, че я притежава. Можем да живеем в къщата си цял живот. Може тя да се ползва от няколко поколения от семейството. После – рано или късно – ще премине в други ръце или ще бъде съборена. Нищо не е вечно; нищо не е на никого.
Понятието за собственост издребнява на фона на доброто стопанисване. Доброто стопанисване е идея, при която се набляга на отговорността на всеки един от нас да оставим този свят по-добър, отколкото сме го заварили или наследили.
Старата мъдрост: “Яж, пий и се весели” вече не върши работа. Сега е на дневен ред: “Яж, пий и се весели, като използваш мъдро ограничените природни ресурси.”
Но понятието “околна среда” включва не само природата. “Околни” са ни семейството, съседите, училището, фирмата, държавата… Законът за доброто стопанисване изисква промяна на ценностната ни система. Когато съчетаем Закона за доброто стопанисване със Закона за личната отговорност, нашите дребни житейски действия ще създадат енергия, която ще повлияе не само на нашето благополучие, но и на благополучието на земята. Всяко нещо, което вършим, има въздействие върху всичко останало.
Законът за доброто стопанисване изисква от нас да осмисляме в перспектива решенията си, преди да пристъпим към изпълнението им. Законът изисква от нас да предприемаме действия, замисляйки се за другите и дори – за идните поколения. За съжаление, философията на Луи ХІV: “След мен и потоп”, е философия и на много наши съвременници.
Законът за доброто стопанисване не е лукс, той е необходимост. Ние сме тук, за да оставим планетата в по-добро състояние, отколкото сме я заварили. И това важи в еднаква степен както за въздуха , водата и горите, така и за икономиката, образованието или атмосферата в отделното семейство. Защото следващите поколения се учат от нас и дали светът ще върви нагоре или надолу, зависи от това, което всеки един от нас прави Тук и Сега.

ДВАДЕСЕТ И ДВА НЕОСПОРИМИ ЗАКОНА НА СЪВЪРШЕНОТО ЗДРАВЕ

ЛЕКУВАЩО СЪЗНАНИЕ