ФИЗИЧЕСКИТЕ ЗАКОНИ

ФИЗИЧЕСКИТЕ ЗАКОНИ

1. ЗАКОН ЗА ФИЗИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ

“По своето въздействие движението може да замени
всяко лечебно средство, но всички лечебни
средства на света не могат да заменят
въздействието на движението.”
Тисо

Дори при най-добрите намерения да се извърви пътят към Съвършеното здраве, не бихме стигнали много далеч без Закона за физическата активност.
Едва ли някой би се заел да оспорва Закона за физическата активност: от детската градина до старческия дом, през целия ни живот, получаваме все едно и също послание: трябва да се играе гимнастика!
Редовната физическа дейност:

· Тонизира мускулите
· Подобрява фигурата и стойката
· Увеличава енергията
· Увеличава капацитета на сърцето и белите дробове
· Пречи на загубата на костно вещество
· Облекчава стреса
· Изгаря калориите и намалява апетита
· Помага да се намалят нараняванията и ускорява оздравителните процеси
· Регулира свръхтеглото
· Подобрява настроението
· Подобрява познавателната способност
· Кара те да се чувстваш по-млад
· И изглеждаш по-млад….

Ако фармацевтичната индустрия можеше да бутилира Закона за физическата активност и да постигне поне част от изброените ефекти, светът би приветствал откриването на панацеята – лекарството срещу всички болести.
Законът за физическата активност поставя само едно условие: гимнастиката трябва да се прави редовно, поне 20 минути всеки ден; да стане част от начина ни на живот. Законът за физическата активност се превръща в реалност само ако стане част от всекидневието ни, макар че не е никак лесен за прилагане.
Когато за първи път ми поставиха диагнозата “Рак”, започнах да интервюирам оцелели. Гимнастиката беше задължителна част от техния комплекс за възстановяване.
Накупих сума уреди и се зарекох: “Поемам по пътя на доброто физическо и психическо състояние.”
Но пропастта между “купувач” и “потребител” се оказа огромна. След първоначалния ентусиазъм спортните съоръжения потънаха в прах. Накрая ги отнесох в гаража на един съсед и ги продадох на безценица. Бях убеден, че нищо повече не мога да направя. Всъщност, можело е: да проумея девиза на Nike “Просто го направи.”
За мен отговорът беше в ходенето. Не ми бяха необходими скъпи съоръжения. Не ми трябваха сложни формули, за да поема максимално кислород или за да изгоря повече калории. Дори не ми беше необходимо да разбирам разликата между анаеробичен и аеробичен метаболизъм.
Да ходя! Беше просто, лесно и можех да го правя навсякъде. Първите 5 минути ходех бавно, следващите 20 – малко по-бързо, без да се задъхвам, и последните 5 – отново бавно. Това беше моята програма.
Не ми бяха необходими атлетични умения, скъпа екипировка и фитнес зали. Нужни ми бяха само удобни обувки и личната ми ангажираност: “Просто го направи!” Постепенно включих допълнителни упражнения преди и след ходенето. Но ходенето остана задължителната, основната част от моята програма. Ходенето може да се упражнява всеки ден, без изключение, защото не зависи от нищо друго, освен от чифт обувки и собственото ни намерение.
Законът за физическата активност е неоспорим. Приемете го и го приложете.
От хилядите хора, с които съм работил през последните години, само двама заявиха, че физическата активност им е харесала от самото начало. Другите трябваше да свикнат с нея. Трябваше да свикват с нещо, което им е присъщо по рождение, което бяха правили с удоволствие през детството и от което неусетно бяха се отказали като възрастни.
Какво е необходимо: да намерите удобния си стереотип. Само след няколко дни или седмици физическата активност ще се превърне в необходимост и ще започне да ви доставя удоволствие, да ви носи радост.
Последиците от неспазването на Закона за физическата активност са страшни. Ако не използваш тялото си, ще го изгубиш. Никой, който обича живота, не може да си позволи да пренебрегва Закона за физическата активност.
Бавно и последователно – това е разковничето. И още: в девиза на Nike “Просто го направи.” Но го направи така, че да носи радост. Законът за физическата активност ще се задейства само ако е в действие Законът за одухотвореността, според който радостта, която изпитваш, е живот.

2. ЗАКОНЪТ ЗА УМЕРЕНОТО ХРАНЕНЕ

“Единствената диета е: малко и спокойно.”
Шотландска поговорка

Щом се спомене “диета” и веднага възникват поне две възражения.
Първото е във връзка със силата на волята: “Пробвал съм сто диети и никога не успявам.” При всеки следващ опит неуспехът идва от умственото програмиране.
Второто е във връзка с вкуса: “Всичко, което е вредно, е вкусно; всичко, което е полезно, е безвкусно.” Макар че няма абсолютно никаква причина полезното да не и вкусно.
Същността на посланието на Закона за умереното хранене е: яж в умерени количества най-разнообразна сурова храна, най-малко 3 пъти на ден. Включвай закуски сутрин и следобед, изпивай поне 8 чаши чиста вода на ден и вземай широкоспектърни витамини и минерали. Това не е трудно. Не изисква кой знае каква воля. Всичко може да бъде много вкусно.
Миналото ни поведение не определя автоматично поведението ни в бъдеще. Най-голямата промяна, която трябва да направим, е в нашето мислене. Ако променим мисленето си по отношение на храненето, ние ще променим живота си.
Какви са наградите от следването на Закона за умереното хранене: повече енергия и по-малко умора; по-добър контрол върху теглото; по-добри възможности за поддържане на подходящо ниво на холестерола; по-добра възможност за предпазване от болести; по-добро самочувствие и т.н.
Ако променим мисленето си по отношение на храненето, наистина ще променим живота си. Изборът е наш.
За да се възползвате най-ефективно от Закона за умереното хранене, трябва да го съчетаете със Закона за одухотвореността: храненето трябва да носи радост. Радостта като подход към храненето не е проблем. Тя е решението на проблема.
Да променим начина си на хранене е наш избор. Това е нещо, което никой не може да ни принуди да направим. Хипократ е казал: “Храната да бъде вашето лекарство”, и през всичките тези векове никой никога не е имал основание да го оспори.
Начинът ни на хранене е извор на сила; нещо, върху което можем да имаме влияние и контрол. За разлика от медицинското лечение, храненето не се извършва над нас, а от нас самите. А това означава, че контролът наистина е в наши ръце.
Законът за умереното хранене не може да бъде пренебрегван, без това да предизвика неприятни последици: ще пострадат здравето и качеството на живота ни.
При яденето “по-малко” означава “повече”. В това се състои и Законът за умереното хранене.

6. ЗАКОН ЗА МИНИМАЛНАТА ЛЕКАРСКА НАМЕСА

“Изкуството на медицината обикновено е въпрос на време.”
Овидий

Това е най-неспазваният закон за Съвършеното здраве. При най-дребния повод ние вече сме на път към аптеката или лекарския кабинет, макар че поколенията преди нас разполагат с прости и ефикасни решения не само на леки, но и на къде по-сложни здравословни проблеми. Официална или алтернативна медицина – изборът е наш. Ако е необходим съвет: както всичко в живота и отношението ни към собственото здраве трябва да е комплексно: където може – сами; където не – в сътрудничество с лекарите. Както казва д-р Бърни Сийгъл: “Божието Богу, хирургувото – хирургу.”
Но:
Почитай и уважавай лекаря, който ще ти каже: “Искаме да те лекуваме правилно и ще направим само онова, което е абсолютно необходимо, с минимални странични ефекти. Ще подкрепим тялото ти самo да се излекува.”
Най-важният човек, отговорен за твоето здраве, не е нито лекарят, нито медицинската сестра. Най-важният си ти, защото здравето е твое и единствено ти си отговорен за него.
Законът за минималната лекарска намеса изисква пациентът да се превърне в потребител и да възприеме нова, активна роля в лекуването и поддържането на собственото си здраве. Не можем да си позволим да бъдем пасивни консуматори на медицински услуги.
Опасността от прекаляване с медицинското лечение е точно толкова голяма, колкото да не получиш навременна медицинска помощ.
Най-добрият начин да подобрим здравето си е да променим отношението и поведението си. Целта е да станем по-осведомени потребители на медицински услуги. Едва тогава ще можем да обединим усилията си с тези на лекарите и да се превърнем в екип, еднакво заинтересован от крайна цел – личното ни здраве.
Законът за минималната лекарска намеса има и още един аспект: особено повишено внимание там, където медицинските услуги са се превърнали в бизнес. Докато това е така, трябва да преодолеем навика си да бъдем пасивни консуматори на медицински услуги и да се ангажираме лично с нелеката работа по постигането на съвършено здраве.

ДВАДЕСЕТ И ДВА НЕОСПОРИМИ ЗАКОНА НА СЪВЪРШЕНОТО ЗДРАВЕ

ЛЕКУВАЩО СЪЗНАНИЕ