ЖЕСТОВЕ

Жестове

Фразата „Невербална комуникация“ звучи красиво, от какво именно се състои тази невербална комуникация, с помощта на какво тя се случва? Основните инструменти това са жестовете, мимиката и гласа.
Естествено, че невербалната комуникация се предава и с помощта на позата, ритъма, дишането, посоката на погледа, положението в пространството, промяна на цвета на кожата и др., но основните са жестовета, мимиката и гласът. Да започнем с жестовете.

Как да разберем смисъла на жестовете

Понеже жестовете се явяват като език за общуване, ние ги разбираме много добре, само че интуитивно, подсъзнателно. Най-простия способ да разберем смисъла на жеста е да го изкараме на ниво съзнание. Обаче без такива логически изводи като: ръцете зад гърба – означава, че крие нещо; открити длани – честност и тн. – трябва да се ориентираме на вътрешното разбиране. Ето една сложна задача: първата и най-лесната тренировка – наблюдавайте другите хора и се опитайте да разберете как се опитват да ни предадат с този жест и какво той означава за вас.

Защо са ни необходими жестовете?

В действителност за какво са ни тия сложности с жестовете, гласа и мимиката при положение, че можем просто да го изкажем с думи, без тия невербални неща?
Може да го изкажем, но надали ще бъде чуто или някой ще чуе нещичко, ако не заспи. На хората някак си им харесва невербалната комуникация, особено по време на речи и презентации. Без нея им става скучно, неразбираемо и неувлекателно.
Какво ни дават жестовете по време на общуването?
Първо: те позволяват да направим речта си по-емоционална, дава се оценка на думите, а иначе на слушателя няма да му бъде ясно кое е важно и кое не и кое е шега.
Второ: жестовете спомагат по-лесно да се разбере съдържанието. Така като картинките в книжката – по-добре един път да видя, отколкото 100 пъти да чуя.
Трето: с помощта на жестовете можем да адресираме информация, да съобщим за кого конкретно тя се отнася.
Четвърто: жестовете спомагат за структуриране на информацията. Как именно се прави – малко по-нататък, сега малко теория.
Жестове – Думи
По-горе написах, че жестовете не трябва да се възприемат като думи, но малко съм прекалил, Извинявам се. Такива жестове съществуват. Те са: „договорни“ – наговорили сме се, че големия палец повдигнат нагоре означава „добре“ и тн.:

Кинестетически и визуални жестове
Условно жестовете може да се разделят на визуални и кинестетически. Припомням, че визуалната, аудиалната и кинестетическата са основните модалности на възприятието.
Визуални жестове сочещи – говорещият показва къде трябва да се намира описвания образ или посочва реален човек или предмет, за да стане ясно за какво или кой става дума: „тази кола изглежда супер“.

Това са плакати с кинестетически и визуални жестове.
Кинестетическите жестове предават състояние, енергия, показват конкретно действие. Понеже визуалните жестове задават направление – с тяхна помощ обикновено се обозначава положението на образа: „Картината е разположена ето тук“.
В повечето случаи оценката: интересно, приятно,тъжно, възхитително се предава с помощта на мимиките и гласа. Има много малко оценителни неща, които могат да се предават с помощта на жестовете, като например важност. Обикновено, колкото е по-нависоко образа е толкова по-важен, а да посочим този образ можем с пръст, ръка и даже с главата. За кинестетическите жестове важността по-скоро се предава с нивото на тонуса на мускулите на ръцете, дланите, раменете.
Фидел Кастро и Саакашвили – и двамата говорят за нещо важно, но в първия жеста му е по-визуален, важното е някъде отгоре, а втория придава важност само с напрежение на мускулите и мимики.
Ясно е, че да разделим абсолютно точно визуалните от кинестетическите жестове е трудно: ако си движим ръката, това е все някакво напрежение на мускулите. И кинестетическия жест показва на нещо все пак. Даже повече – за конгруентност на жеста трябва да се отчита както визуалните, така и кинестетическите съставки на жеста. Например: ако разговорът е за нещо истински важно, трябва да има и съответното напрежение в мускулите. Иначе ще бъдат два различни и ще носят различна информация.
Ленин и Сталин. И двамата говорят за голяма и много важна цел, но поради различния мускулен тонус възприемането на тази важна информация се различава.
На-й правилно би било да се говори за визуално-кинестетически жестове, но ако визуалната част в състава на жеста е повече, ще пиша за визуални жестове, а ако кинестетическата част е повече – кинестетически. Така ще е по-удобно за писане.

Аз, Ти и Информацията
С помощта на посочващите жестове може да се насочва за кого се отнася тази информация: към мен, към теб или към информацията.
Аз съм важен.
Вие сте важни.
Това (информация) е важно.

Понеже ние посочваме, жестовете се отнасят към визуалните
Когато съобщението се отнася за мен, посоката на пръстите и китката на ръцете е кум мен.
Ако е към другите –посоката на ръцете и пръстите е към слушателя. Това може да се предаде както и с посока на погледа, така и с брадичката.
Когато се говори за нещо абстрактно или за отсъстващ в залата – жестовете са в страни.

Кинстетическите жестове, в този смисъл, са доста различни – дал си си оценката, а към кого или какво се отнася може да се разбере само с думи или с помощта на визуалните жестове.
Жестове за разбиране

С жестовете може да не се дава нова информация, но може да илюстрирате това, което казвате. Това усилва впечатлението и помага по-добре да се разбере говорещия. Ако слушателя не е добре със слуха или е привикнал кум телевизията – без картинки текста се усвоява не много добре.
Мисля: показалеца към главата
Слушам: жест към ухото
Мисля: въртеливо движение с китка в областта на слепоочието
Оценка
Тук с еднозначно описание няма да стане, смисъла на жеста ще зависи още и от изражението на лицето, гласа, наклона на тялото, посоката на погледа и тн.
Ниво на важност
Визуално – колкото е по-важно, толкова по-нависоко и по-широко.
Кинестетически – предава се чрез напрежението в мускулите, скоростта, рязкост на движението. Може важността да се изрази и чрез теглото – колкото е по-тежък даден предмет, толкова е по-силно чувството. Много често с ръка показват все едно претеглят чувството.

Увереност – Съмнение
Още една важна характеристика на оценката е нивото на увереност или съмнение, на когото както му харесва.
Съмнение – предава се чрез свиване на раменете, съпроводени с люлеещи се движения на китките на ръцете. Жеста на замисленост – пръст или ръка към устата.
Увереност – ясни и отсечени движения.
Искреност
Към увереността е много близка демонстрацията на искреност: „Вярвам в това, което казвам“. Може да се изрази и чрез поставянето на ръце към сърцето или обратното – движение с отпуснати длани от себе си навън – „С цялото си сърце ви казвам“.
Тук трябва и да присъства съответната мимика и искрения глас иначе може да се получи нещо друго.
Съгласие – Несъгласие
Съгласие се предава обикновено с кимане в съгласи на главата, с мимики и с гласа. Също така за съгласие се използва и вдигнат палец нагоре. За несъгласие се използва избутващ жест на ръката, както и отрицателно кимане с глава.
Илюстратори и манипулатори
Пол Екман, специалист по калибриране разделя два типа невербални съобщения: илюстратори и манипулатори. Илюстраторите могат по-добре да разберат думите, като картинка в книжката, а манипулаторите изразяват вълнение, което човек иска да избегне. Т.е. човек се вълнува и започва да се почесва по различни чувствителни места, за да пренебрегне това чувство – по шията, носа, ухото, веждите. Или по предмети по тялото – пръсти, обици, часовник. Към манипулаторите се отнася и свиването или хапането за устните.
При манипулаторите съвсем не е задължително това да показва лъжа – те показват вълнение, а по какъв повод се вълнуват: неувереност, съмнение, желание да скрие сексуална възбуда – това вече си зависи от ситуацията. Не трябва да се приписва еднозначно значение на манипулатора.
Съвсем друго е, когато по време на разговор някой започне да се чеше по шията или да си играе с пръстена – може да се възприеме като неувереност в себе си или опит да ви заблуди. Така че – следете какво правят ръцете ви.