КОНГРУЕНТНОСТ

Конгруентност

Конгруентност означава да има съответствие между думите, които човек казва и поведението в момента, т.е. да можеш вярно да изразяваш мисли и емоции с жестове и мимики.
Хората са сложно устроени и и многог често искат едновременно няколко неща.
Искам тази тртичка, но това е вредно за фигурата ми.
Трябва да поработя, но нещо не ми се иска.
Време е да ставам, но как ми се иска да поспя още малко.
Обичам го, но той още не се е устроил.
Той е идиот, но неби трябвало да му го казваме право в очите.
От една страна да, но отдруга не.
Всъщност конфликта между искам – желанието да получим нещо веднага и трябва – действие изхождащо от последсвията – е един от най-често срещаните.
Естествено това ще се проявява в поведението: в думите, мимиката, напрягането в мускулите, дишането и гласа. Ако сигналите си съвпадат, то в НЛП се говори за конгруентно поведение или конгруентност.
Например: човек казва, че е уверен в себе си и демонстрира съответстващата невербалност: главата е повдигната, раменете са отпуснати, позата е изправена, дишането е равномерно.
Конгруентността дава информация за вътрешната нагласа на човека и усилва доверието.
Чували сте израза: „Сам си вярва в това, което говори“. Ето това е признак за конгруентност. Конгруентния човек увлича хората след себе си, хората го следват, той се възприема като искрен, истински.
Обратния вариант, когато сигналите се разминават: точно така говори, че е уверен в себе си, а главата е отпусната, гласа е тих, прегърбен и дишането му е тежко – това са признаци на неконгруентност. Т.е. поради някакви причини смята да каже, че е уверен, но не чувства тази увереност във себе си. Хората много често казват това, което се очаква от тях (според тяхното мнение обаче) или това, което считат за по-правилно, или това, което им е по-изгодно, или просто се притесняват да кажат истината.
Невербалното поведение показва какво той чувства в този момент относно това. И така, вече стана ясно, че се сравнява като първа стъпка съдържанието и невербалното поведение.

-Здравейте, може ли да се запознаем?
-Не. (кимаща с глава за съгласие)

Съдържанието засяга оценката, защото ако човек издава някаква информация, кояро не се предава невербално: заплатата ми е 5000 лв., сега е осем часа, утре ще ходя на вилата – няма с какво да я сравним, а ако той съобщава за отношение: харесва ми, вярвам, уверен, сложно е, радвам се – то тука вече може да калибрираме конгруентността.
Може и да се различават два едновременни невербални признака. Например: човекът доста по-активно жестикулира с дясната ръка, а лявата не помръдва – то това е неконгруентно, така че е необходимо да сравняваме сигналите на дясната и лявата страни на тялото.
Още от училище си спомняте сигурно, че хората имат две полукълба – едното е логическо (лявото), а другото е по-емоционално (дясното). Лявото отговаря за дясната страна на тялото, а дясното за лявата страна. Всичко това е доста условно, но като за начало така ще ни е по-лесно. Симетрия – равномерността движението на двете ръце, еднакъв тонус на мускулите отляво и отдясно, правилна поза и тн – говори за това, че „сърцето с ума са в едно“.

И още нещо: това е правилната демонстрация на състояние.

Състоянията са сложни неща и се проявяват във всички области – от гласа до позата. Опита казва, че ако човек се радва той се и усмихва, и гласът му е по-висок, и позата му е изправена. Например: малки бръчици около ъгълчетата на очите е добър признак в истинността на усмивката. Ако усмивката е изкуствена, то то бръчици около ъгълчетата на очите няма – други мускули се използват.

Пример за изкуствена усмивка – в този случай работят други мускулчета на лицето и бръчиците около очите ги няма.
Тук вече ще трябва да използвате и личния си опит – как обикновено хората се радват, обиждат, демонстрират мъка или увереност.
Ето тук от полза ще ние калибрирането – може да наблюдавате как човек демонстрира състояние и да го сравните с това, когато той го прави „специално“. Но! До тук говорехме за едномоментната конгруентност – има и последователна неконгруентност – първо единия признак, после противоположния. При това те могат да бъдат и в една система.
-Да, разбира се. Въпреки, че… Възможно е…. Знаете ли….
Или когато човек утвърждава нещо, а после свива рамене – сигнал за вътрешно несъгласие с казаното.

Защо ни е нужно да калибрираме конгруентността?

Калибрирайки конгруентността в другите хора може да определи доколко те са искрени в своите думи. При консултиране едни от признаците за решаване на проблема е усилване ан конгруентността, а наличието на неконгруентност в какъвто и да е контекст, говори за проблеми. Когато ние общуваме, нашата собствена конгруентност предизвиква доверие в слушателя, а нашата неконгруентност в коя да е ситуация говори за вътрешен конфликт.
Човек едва ли си дава сметка, че в повечето случаи дори да казва много хубави неща, то жестовете, мимиката, позата на тялото му казват обратното.
Ето това са 5-те правила, за да бъдем конгруентни всеки ден:
1.Усмихвай се, когато говориш позитивни неща. Леко се намръщи, когато казваш нещо критично и с упрек.
2.Не кръстосвай крака и преплитай ръце, когато водиш приятелски разговор.
3.Демонстрирай доверие с погледа си, не гледай само в земята, когато обясняваш или критикуваш.
4.Не размахвай прекалено много ръцете си, когато говориш за сериозни неща – белег за несериозно поведение е.
5.Контролирай усмивката и смеха си спрямо ситуацията. Неуместният смях може да доведе до сериозна преграда в комуникацията.
Конгруентността се моделира всеки ден и колкото по-конгруентен е човек, толкова е по-успешен в бизнеса и личния живот.