ОТРАЗЯВАНЕ И ПРИСПОСОБЯВАНЕ

Отразяване и Приспособяване

Синхронизацията може да бъде различна. Може да копираме елементи на поведение: поза, височина на гласа, движение, честота на дишане, конкретни думи. Това се нарича отразяване. Не го бъркайте с „огледалната поза“.
Може и да се синхронизира и по общи характеристики на състоянието –Приспособяване. Например под модалност: хората може в даден момент от време да обръщат повече внимание на зрението (визуална модалност), слуха (аудиална модалност, а аудиално-дигитална – когато обръщат повече внимание на съдържанието на речта), чувствата (кинестетическа модалност).
Когато човек се намира в кинестетическа модалност, той има по-бавно коремно дишане, отпусната и прегърбена поза, нисък бавен глас, жестовете са бавни и предаващи състоянието. Във визуална модалност дишането е бързо, гръдно, позата е изправена, гласът е по-висок, жестовете са по-бързи и указващи.
Също така, всяка модалност си има свои характерни думи – предикати на сензорната модалност. Вижда, ярък, гледам – за визуалната; чувствам, тежък, топъл – за кинестетическата; звънене, шумолене – за аудиалната.
Когато се присъединявате по модалност имате много повече гъвкавост – за синхронизиране не е задължително да бъдете в същата поза, в каквато е събеседника и да ползвате същите жестове и глас. Достатъчно е вашата поза, жестове и дишане да бъдат кинестетически или визуални, или аудиални, както у събеседника. Но ще трябва да се присъенинявате към цялостното състояние, а не само към позата или височината на гласа. Въобще, целта е да синхронизираме състоянието на събеседника. Може да започнем с позата, а може и с модалността, в края трябва да имаме цялостно състояние.
Има много характеристики, към които може да се присъединим. Например: мотивация с приближаваща (Към) и отблъскваща (От); активност или рефлективност; фокус към миналото, сега и към бъдещето и тн.
Ако човек има голямя склонност да използва някой способ на възприемане, то в НЛП това се нарича метапрограма. Те са твърде много, някои от тях вече ги споменах: предпочитана модалност, тим мотивация, референция (на кое мнение се опира при вземане на решение – своето или на другите), сходство – различие и тн.
А сега малко за плюсовете и минусите на отразяването и приспособяването.
Отразяването е по-просто: калибрираш позата, жестовете, скоростта на речта, думите – и ги възпроизвеждаш, но пък тук се губи гъвкавостта – докато се синхронизираш, през цялото време се намираш в тази поза, както и събеседника ти. Ползваш неговите жестове и скорост на речта. Такъв синхрон е лесно да се забележи отстрани.
Приспособяването е по-сложно: нужно е да се калибрира тази цялостната обща характеристика (а трябва още и да знаем за нея) и да променим не само един елемент, а целия комплекс – и позата, и гласа, и движенията, но тук вече има гъвкавост в пределите на тази характеристика. Тази синхронизация се забелязва по-трудно и изглежда доста естествена.