ПРИСПОСОБЯВАНЕ КЪМ СЕНЗОРНА МОДАЛНОСТ

Приспособяване към сензорна модалност

Хората могат да възприемат света чрез различни способи: виждат, слушат, чувстват. Ето тези възприятия за света се наричат модалности.

Кинестетическа модалност (К): това, което чувстваме. Към кинестетиката в НЛП се отнася:

-тактилни усещания: усещане на кожата (топло, студено, налягане и тн), докосване
-вътрешни усещания: мускулно напрежение, усещания в стомаха
-вкус
-мирис
-мета-усещания: оценъчни усещания, които ни съобщават за емоция или отношение ( в областта на гърдите, шията, главата).

Визуалната модалност (В): това, което виждаме. Образи, картини, филм.

Аудиалната модалност (А или Ат): това, което чуваме. Свирене на вятър, шум от капеща вода, шепот и съответно – интонация, тембър, височина на гласа.

Дигитална модалност (Ад): спада към аудиалната, но е лека разновидност. Вътрешен диалог, фокус на съдържанието. Тя е свързана повече с речта, с процеса на изговаряне (произношение).

Всичко това засяга слуха така, че аудиална модалност се дели на аудиална тонална, която е свързана с аналоговите характеристики на гласа- височина, тон, тембър и дигитална, която е свързана със съдържанието на речта.
В НЛП, когато става вътрос за постъпване на информация отвън, се говори за канали на възприятие, а ако се описват вътрешни процеси – за репрезентативни системи. За сега това раделение не ние важно и ще говорим за сензорни модалности.
Полезно е да се знае, че когато човек преимуществено се намира в някоя модалност, той ще има и съответстващата за тази модалност невербално поведение: поза, жестове, височина и скорост на речта. Тогава може да се присъединим към тази модалност и ние: т.е. при синхронизация да не използваме конкретните жестове, поза или тон на гласа, просто визуални, аудиални (Ат, Ад) или кинестетически жестове, пози или характеристики на гласа, което дава много преимущества: ако човек седи в кресло опънал се назад в кинестетическа поза, то тогава не е задължително да сте в същата поза или пък даже да седите, достатъчно е вашата поза също да е кинестетическа. Гласът също не е задължително да бъде със същата височина или скорост, а е достатъчно да бъде също визуален (ако събеседника също е във визуална модалност).
Невербалните признаци на модалностите:
Когато човек в определен момент е съсредоточен към чувства (т.е. преобладава кинестетическата модалност), то позата му ще бъде по-отпусната или с наклон напред, или облегнат назад (ако седи), ако стои – приведена или опрял се на стената. Жестовете ще са в долната част на туловището, предаващи състояние или демонстриращи действие. Гласът е гърлен и бавен. Дишането ще бъде по-скоро стомашно.
Ако събеседника ви е съсредоточен на образи (преобладава визуалната модалност), то позата ще бъде права, изправена. Жестовете указващи, по-скоро в горната част на трупа. Гласът бърз и висок, а дишането гръдно.
При съсредоточаване на звука (преобладава аудиална модалност тонална – Ат). Позата е нещо средно между визуална и кинестетическа: достатъчно права, но отпусната. Жестовете са малко, но пък гласът постоянно се променя то по височина, то по скорост.
Ако човек обръща повече внимание на съдържанието на речта или на обсъждането на някой въпрос със самия себе си (вътрешен диалог, аудиална модалност дигитална- Ад), то позата ще бъде сдържана, стегната, движенията ще бъдат малко, дишането горно, а гласът монотонен.

Как да се тренираме

Когато се нагласяме за приспособяване, необходимо ни е не само да взаимстваме елементите на поведение – жестове или поза, а напълно да преминем в съответното състояние.
Първи способ (отвътре – навън): съсредоточете се на вътрешния образ (за визуална модалност), Мелодията (аудиална тонална Ат), чувствата (кинестетическа) или вътрешния диалог (аудиална дигитална Ад), а след това „отпуснете“ тялото си. Преди всичко ще ви се прииска да седнете в съответстващата поза, да измените дишането, гласа, движенията.
Втори способ (отвън – навътре): изберете модалността, в която искате да влезете; започнете последователно да променяте позата, жестовете, дишането, гласа докато не забележите, че фокуса на вашето внимание се е сменил на чувства (К), образи (В), звуци (Ат) или вътрешен диалог (Ад).
Много от измененията ще последват едно след друго: за да започнете да дишате със стомаха си, необходимо е леко да се приведете, седейки изправено е малко трудно да дишате коремно; ако се изправите, то автоматично ще преминете на гръдно„визуално“ дишане. За да можете да дишате и гръдно и коремно (аудиално) ще трябва да сте изправен, но леко приведен.
След като се научите да преминавате в нужната модалност, започнете да се тренирате на хора. Отначало калибрирайте – нужно е да определите в каква сензорна модалност се намира сега човекът. След това само преминете в съответстващата модалност. Може да се тренираме на различни места: в магазина, метрото, в автобуса и тн.
Разбира се, че синхронизирането е нужно за постигане на рапорт, а признак за рапорт се явява воденето. Така, че опитайте да поведете – най- удобно се проверява чрез движение. Повдигнете си ръката, леко се наклонете или отвърнете глава и гледайте дали ще отреагира този, с когото се синхронизирате. Много често хората придават смисъл на движенията си. Ако сте вдигнали ръка, то на водения ще му се стори, че иска да се почеше или да си оправи косата и тн.