ВЕРБАЛНА И НЕВЕРБАЛНА КОМУНИКАЦИЯ

Вербална и невербална комуникация

Цялото наше общуване може да се раздели на две части: каквото говорим и пишем – вербално и езика на позата, интонацията, движението – невербално. С помощта на думите ние предаваме съдържание, а с помощта на невербалното – форма, контекст. Разбира се, че думи казани с друга интонация и изражение на лицето, може да имат съвършено друго значение. Смисъла на съобщението се получава: Думи + Невербално поведение = СМИСЪЛ.
И най-важното. Ако пресметнем обема на информацията, то невербалното поведение предава 5/6, а с думи само 1/6 от нея, но в нашата култура ни учат да обръщаме внимание на какво е казано, а не как е казано. Да, с помощта на езика ние предаваме точни неща, от типа: утре пе вали сняг и температурата ще е около нулата. Хората ги вълнува по-вече отношението: харесва ми – не ми харесва, добро – лошо, вярвам – не вярвам, обичам – не обичам, а това е вече в областта на невербалното, защото конкретни думи могат да бъдат изтълкувани по всякакъв начин. Думичката „Да“, в зависимост от интонацията, мимиките и други движения на тялото може да означава:

-Да, разбира се!
-Ще си помисля.
-Да!Да!Да! (подтвърждение или отрицание)
-Какво? (учудване)

Хората до голяма степен са животни. Набора от човешките гени на 98% съвпадат с генетичния набор на маймуната. Невербалното взаимодействие в продължение на милиони години и езикът в сравнение с него е пеленаче. Някак си животните, птиците и даже насекомите е трябвало да общуват, да определят кой е главен и как да се отнасят един с друг. Ако си мислите, че птичките сутринта и котките вечерта са пели за обща хармония в околната среда – леко се заблуждавате. Те общуват. Един друг си съобщават кой е и как към другия да се отнася. Ако погледнем на общуването между хората,то ще забележим, че в по-голямата си част то се свежда до определяна на рангове, взаимно ласкаене, съобщаване за одобрение или неодобрение, а не към предаване на „полезна“ информация.
Контекста може да се предава не само с помощта на невербалното. Например: променяйки структурата на фразите, добавяйки различни частици, ние може също да влияем на формата на съдържанието.

– Вие ще се справите.
– Дали ще се справите..

В краен резултат формата на съдържанието – невербално поведение + построяване на фразите – дава 93%, а съдържанието едва 7%.

Ето, заради това НЛП предимно работи с формата на съдържанието и невербалното поведение заема там много значимо място.
Цялото невербално поведение можем да разделим на две големи части: това, което предаваме с езика на тялото и с гласа. В езика на тялото влизат: движение, мимика, поза, честота на дишане, почервеняване на кожата, напрежение в мускулите. Към Гласа се отнася измененнието на характеристиките му: звучност, обем, посока, мелодия, интонация.
Имайте впредвид, че гласът (в смисъл на умение, с което издаваме звук) се появил като средство за комуникация. Ето защо с гласа много добре се предава емоция, отношение, състояние. Също така той е ориентиран на интонационно оформление на речта: ние можем да разберем дали сътветното изречение се явява съобщително, въпросително или удивително благодарение на интонацията. В текста това се предава чрез различните препинателни знаци, а в интернет и други електронни комуникации се използват емотикони: J L
Приблизително съотношение: Езикът на тялото – половината, Гласът – една трета, словото – една шеста от информацията:
Разбира се, това са приблизителни ориентири. Например, по време на телефонен разговор езика на тялото практически ще липсва, а по-голямата част от информацията ще се придава с помощта на гласа. Имайте впредвид, че важна разлика между невербалната и вербалната комуникация се състои в това, че информация се предава даже и ако събеседника не говори. Например: добрия слушател – той поддържа събеседника неврбално като кима с глава, въздиша, усмихва се и тн. В НЛП това се нарича активен слушател. Даже не е задължително да слуша какво му се говори, той може да прави вид, че слуша, а за него се говори, че е добър събеседник.
Така че, ако искате да ви възприемат като добър събеседник научете се да слушате т.е. невербално да поддържате говорещия. Може да направите следния експеримент: когато някой спори около вас, когато говори единия кимайте с глава все едно се съгласявате, усмихвайте се и правете вид, че сте доволен, а когато говори другия – намръщете се, кимайте отрицателно, с целия си вид изразявайте несъгласие. Много скоро, този когото поддържате в спора ще победи, даже е възможно да се обърне към вас за да потвърдите думите му.
Има един стар студенстки трик: ако искате лектора да ви запомни, седнете отпред, гледайте го внимателно и кимайте одобрително в такт с думите му. След определено време той ще започне да ви обръща повече внимание докато говори или ще се обръща своето внимание много често към вас.
Същото се отнася и до началника – опитайте, когато той говори по време на презентация или събрание да кимате одобрително с глава (по-добре е да е незабележимо) – след определено време речта му ще се обърне във вашата посока. Не се учудвайте, че при регулярно кимане на началството може внезапно да се изясни, че вие сте много добър работник, достоен за повишение. (разбира се, ако някой друг не кима по-добре от вас)
Това са само малки примери как може да използвате невербалното общуване, какви възможности добавя при малка инвестиция. Но това е само една малка част от възможностите. Човек, който добре умее да общува невербално (както да слуша, така и да говори) – това е и добър събеседник, и предпочитания гост, и първия кандидат за повишение.